Името-на-Бащата, какъв успех! Това изглежда ясно на всички. Бащинството има малко природна очевидност, то е на първо място културен факт. „Името-на-Бащата, казва Лакан, създава бащината функция”. Но от къде идва множественото число в такъв случай?
То не е езическо, то е в Библията. Този, който говори в пламтящия храст казва за себе си, че Той няма само едно Име. Нека го чуем: Бащата няма собствено Име. Това не е фигура, това е функция. Бащата има толкова Имена, колкото опори има тя.
Коя е неговата функция? Това е религиозна функция в най-висока степен, тази да свързва. Какво? Означаващото и означеното, Законът и желанието, мисълта и тялото. Накратко, символичното и въображаемото. Само, когато двете се завържат в три с реалното, Името-на-Бащата вече не е само подобие. Обратно, ако без него всичко се разпадне, то е само едно подобие. Ако без него всичко се разпадне, то е симптомът на неуспешния възел.

Жак-Ален Милер