Предговор
1 януари 2010 година, облечена в спортния си екип, бягам в парка. Маршрутът ми минава през малка иглолистна горичка по една пътечка, където се разминавам с няколко души. Поздравяваме се като близки. Излизам от пътечката и бягам вече по една широка алея. Насреща ми отново хора, ама и аз си замълчах, пък и те. Пет сантиметра близост и метър далечност. Каква малка разлика в разстоянието, а какъв огромен ефект върху психиката!
Вечерта съм в Скайп. Както обикновено с Таня блуждаем и гравитираме и тук, и там като заблудени из целия космос. Изръсвам аз великото си откритие за близостта и далечността, а Таня ми казва: „Защо не го напишеш?". „Ами колко му е" - си казвам аз. И на другата вечер аз си чета прозрението, а Таня ми праща цял разказ по темата. И отново Таня даде предложението: „Галя, искаш ли да напишем книга - аз, ти и... още няколко приятели?". „Откъде да знам?! Сложно е... - зачудих се аз - но защо не?" Другите нещо не подеха и си останахме в крайна сметка само Таня и аз.
И така, програмата е изготвена! Една идея - две мнения, два разказа, две гледни точки. В течение на работата малко кривнахме от първоначалния план и всяка една от нас пое по пътеката на своите вълнения и хрумки.
Вече бяхме написали по-голямата част от нашата измишлъотинка и се оглеждахме за издателство. И за заглавие се чудехме. Попаднахме случайно на една писаница в пета. В нея един сериозен пишман писател се вайкаше колко трудно било с издаването и разпространението. Вече всеки можел да напише книга - включително и Сулъо Пулев. Това изречение много ни разсмя. Май става дума за нас. Ами и Сулъо може да мисли, а и Пулъо има нещо в главата - защо пък не?!! Както каза Таня, тази книга ни написа. Благодарим за поднесеното заглавие! Това са:
Разказите на Сульо и размислите на Пульо