Книгата е много приятна и четивна. Изчита се на един дъх! Горещо я препоръчвам.
Как да забравиш една жена
Автор: Дан Лунгу
Рейтингът се формира от продажбите в системата на Хеликон
| Издател | Колибри |
| Преводач | Лора Ненковска |
| Брой страници | 264 |
| Година на издаване | 2011 |
| Корици | меки |
| Език | български |
| Тегло | 300 грама |
| Размери | 20x13 |
| ISBN | 9789545299667 |
| Баркод | 9789545299667 |
| Категории | Съвременна световна проза, Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги |
В един най-обикновен ден Анди се прибира от работа, озверял от глад, и разбира, че е останал сам. Внезапното изчезване на Марга го тласва в необичайни посоки и той открива милосърдието и чудото там, където въобще не очаква. Болката от любовното осиротяване разкрива пътища навътре, към дълбоките мотиви за човешките действия.
Езикът на романа е лек и изящен, забавлението и човекознанието са поравно. Като в детска игра, смеейки се, авторът ни увлича в размисли за хората и обществото, за щастието и нещастието, за секса и любовта, за фалша и истината, за отчаянието и надеждата, за възпитанието на децата, за себепознанието.
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
Роден през 1969 г., Дан Лунгу е най-превежданият съвременен румънски писател. Учи в Сорбоната, преподава социология в университета „Ал. Й. Куза“ в Яш. Работил е като редактор на списания, водил е културни рубрики в популярни издания. Творческата му биография включва сборници с поезия, разкази и романи; автор е и на драматургичните текстове „Нож до кокала“(2002) и „Сватба на приземния етаж“ (2003). Книгите му са издавани на френски, нидерландски, немски, италиански, испански, гръцки, полски и унгарски език. Те се приемат топло както от публиката, така и от критиката. Историите, които разказва Дан Лунгу, грабват с лекотата и дълбочината на повествованието, с живия си и актуален език и с прекрасното чувство за хумор, с което са подправени.
През 1996 г. излиза сборникът с поезия Остриета, а през 2003 г. е издадена книгата му Изграждане на идентичността в тоталитарното общество: социологическо изследване на писатели. Няколко издания претърпява сборникът с кратка проза Ритейл проза. През 2004 г. излиза Раят на кокошките (Нетактичен роман за слухове и мистерии), който е преведен на френски, немски и словенски език. Романът Червена бабичка съм! е публикуван през 2007 г. и става основа за тетрален проект, както и за игрален филм под режисурата на Стере Гулеа. Преведен е на френски и унгарски език. Сборникът с разкази Добри момчета е преведен на немски.
Автопортрет: „Понякога ме бъркат с Дан Лунгу, писателя. Не че имам нещо против, но все ме молят да говоря от негово име. Опитвам се да отговарям умно, за да не го компрометирам, особено когато хората ми казват, че бил свястно момче. С течение на времето разкрих много неща за него – че има афинитет към социологията, антиките и... отварата от невен. Може и да си противореча понякога, но никой не се интересува чак толкова от живота на писателите. Странното е, че когато изпадна в меланхолия, влизам в ролята на Дан Лунгу, писателя. Тогава започвам да пиша и меланхолията се стопява.“
През 1996 г. излиза сборникът с поезия Остриета, а през 2003 г. е издадена книгата му Изграждане на идентичността в тоталитарното общество: социологическо изследване на писатели. Няколко издания претърпява сборникът с кратка проза Ритейл проза. През 2004 г. излиза Раят на кокошките (Нетактичен роман за слухове и мистерии), който е преведен на френски, немски и словенски език. Романът Червена бабичка съм! е публикуван през 2007 г. и става основа за тетрален проект, както и за игрален филм под режисурата на Стере Гулеа. Преведен е на френски и унгарски език. Сборникът с разкази Добри момчета е преведен на немски.
Автопортрет: „Понякога ме бъркат с Дан Лунгу, писателя. Не че имам нещо против, но все ме молят да говоря от негово име. Опитвам се да отговарям умно, за да не го компрометирам, особено когато хората ми казват, че бил свястно момче. С течение на времето разкрих много неща за него – че има афинитет към социологията, антиките и... отварата от невен. Може и да си противореча понякога, но никой не се интересува чак толкова от живота на писателите. Странното е, че когато изпадна в меланхолия, влизам в ролята на Дан Лунгу, писателя. Тогава започвам да пиша и меланхолията се стопява.“
