Чудомир, който наглед лесно, с артистична лекота, скицира своите герои, всъщност, прониква до дъното на грешната им душица, изстрадва всеки техен, нелицеприятен жест, изговорва скверните им слова, пленник е на буйните възторзи и тихата параноя на тези първични, порядъчно некултивирани индивиди, селските недомасленици, деградиращи до градско парвеню. И се утаява мъка у него, трупа печал той при всяка среща с тях, при всяко превъплъщаване, гневен е сигурно, покрусен, докато ги пресъздава, но не мрази, а обича. И се смее, смее се със страшна сила, неудържимо, дори като е затрупан от печал, дори като го душат дертове, дори като е стигнал до отчаянието, а смехът му е винаги жизнерадостен, макар и нюансиран, гравитиращ до присмех, чак до гавра, но оставащ светъл, чист, очистителен.