Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
2. Написани само с главни букви
3. Написани на латиница
4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]

Литературата, посветена на Втората световна война и на трагедията на евреите, последните години се увеличи значително и читателят има възможност да избира между много и разнообразни книги – научни, художествени и мемоарни. Но лично за мен, романът на Вагенщайн е нещо ново, непознато за нашия книжен пазар.

Самият автор е евреин и първоначалното очакване е “Сбогом Шанхай” да е роман за жертвите - евреи и техните мъчители – хитлеристи. Като цяло стереотипът е-  стандартни образи - едните са „добрите“ и измъчваните, а другите са „лошите” и мъчителите.

Но в истинския живот, човек не е монолитен  и непроменящ се – във всеки от нас се смесват и доброто и злото. Имено в това обстоятелство и неговото претворяване на страниците на романа се крие според мен и красотата на тази книга.

Да, тази книга е красива, независимо от страданието, за което се разказва в нея, защото авторът  успява да открие общочовешките ценности в  героите си, независимо от тяхната националност, религия и партийна принадлежност. Любовта е тази, която ни свързва всички нас и ни прави изначално добри и състрадателни. Любовта  премахва всички изкуствени различия и ни прави Хора. А хората, подвластни на любовта, са неспособни да вършат зло.