Хората трудно биха повярвали на това. И нека някои не вярват, какво от това? Какво ще донесе недоверието в своето могъществото на невярващите? Раждане ли? Да! Обаче за какво? След като животът по-нататък е безсмислен, той е като смъртта. И отново възниква въпросът: „За какво си се родил?”
През изминалите милион години са съществували много учения. И всичките се отнасяли за едно и също нещо, а именно, че човечеството все е чакало нещо от някого. Чакало е, заключило мисълта и разума си. Не е мислило защо и за какво Вселената „пали” звездите над човека.

Течеше 2010 година по григорианския календар. След десет хиляди години сън на планетата Земя се събуждаха първите хора. Предстоеше им да видят какво се е случило със Земята по времето на техния сън, да разберат причините, да „запечатат” случилото се в паметта си в качеството на антивирус, за да не се повтаря това в бъдеще.
Запаметиха многобройните автомобилни катастрофи и войните. Фиксираха задушаващия въздух в градовете и мащабите на замърсяването на водите. Запомниха многобройните заболявания, поразили физическите тела, докато човечеството спеше. Отчетоха...
Не успяха обаче да формулират причините. Те ще могат. Естествено, че ще могат да върнат първичността на Земята!
Върви усмихнато по полянка в дълбините на сибирската тайга малко дете. Нищо не го заплашва, никой не го напада. Дори обратното – зверовете са готови при първия му повик да му се притекат на помощ. Върви малкият човек, сякаш е наследник на царски род, разхождащ се из владенията си. Интересно му е да наблюдава живота на буболечките, катеричките и птиците; да разглежда цветенцата и да опитва на вкус тревичките и плодовете. Ще порасне и ще усъвършенства този прекрасен свят.
А къде е по това време вашето дете? Какъв въздух диша? Каква вода пие? С какво ще се занимава, когато порасне?

Всичко обаче по реда си.