от валентин / дата: 18 авг 2013

Едно прекрасно четиво,за хора с въображение,разгадаващо истинката символика и тънката психология на човека душевност.
За градежа на едно по- добро начало , след излизането от колапса на
логиките ,с намек ,че живеем в предполагаемият свят на вероятното
време , принедлежащо на едно незабравено минало. Градежа предстои!

от евгени генчев / дата: 09 фев 2013

Привет на всички които ненавиждат поета Румен Леонидов!
Привет на всички които го приемат, за невъзпитан,хулиган,с
реч на улично момче на арената в Родината. И Родината,иска
своето признание.Иска да не погине от хвалебствия,а от реал-
ни словоречия.Привет, на тези, които не разбират смелостта му.
Привет на тези,които искат да го сринат.Привет от мен,поета
недовършен,за тез които още помнят първите години на фалша и
лъжата,дошли веднага, на следващият ден,при нас на гости-10.11.1989година...Привет!Обърнете се назад във времето,когато беше наше.Ще откриете богатството на отровението,на поета вече
разпознат, от лъже демокрацията. От перото му което лее размисъл,
не без чувство.Привет на Румен Леонидов.Не като поет.Като смел
човек, пред вас застанал.Привет,но не последен,ще дойде време,
Румен Леонидов който ще свали булото на бруталната реалност.
ПРИВЕТ НА ВСЕКИ,КОЙТО СЕ ЧУВСТВА БЪЛГАРИН!
Четете книжката „ СЛЯПА НЕДЕЛЯ”. Четете Румен Леонидов.И
неговите „озарения”!...

от Евгени Колев Генчев / дата: 21 авг 2012

За пореден път разтварям книгата на поета Леонидов,”СЛЯПАТА НЕДЕЛЯ”. За пореден път разбирам, че Сляпата Неделя не е толкова Сляпа,колкото,внезапно Ослепена се оказа Нацията ни,а навярно, и аз самият.
Това е „друго време” и „друго измерение”,но не се наемам да съизмерявам парадокси.„СЛЯПАТА НЕДЕЛЯ”, не е просто редова,поетична книга,и може да се окаже Самотна,НО НЕ И ОБРЕЧЕНА.Тази книга няма нужда от„корица”.Четиво магическо. Сетивата се отворят.Душата се умълчава. ”НАЧАЛОТО на КРАЯТ” ЗАПОЧВА.СЛЕПЦИТЕ ЩЕ ЗАГОВОРЯТ НОВ ЕЗИК...В този смисъл, „СЛЯПАТА НЕДЕЛЯ”, дава нова трактовка на онова, което аз лично мога да нарека:”НОВА ЕРА”,нов начин на мислене.Вероятно когато Румен Леонидов е писал тази книга, се е съобразил само с една простичка идея: „да се събудим от леденият сън,на собствената си летаргия”...

от Евгени Колев Генчев / дата: 09 ное 2011

Не подкрепям просто поета, човека, личност, Румен Леонидов!
Подкрепям стойностното и неподправеното изкуство,поднесено така както трябва и така както изискват всички "правила" , които в книгата
"СЛЯПА НЕДЕЛЯ",са спазени.Това наистина е белег на висока Култура!...Добре е да се надникне отвъд корицата , за да блесне словото!"В НАЧАЛОТО БЕШЕ СЛОВОТО!"-Вероятно с НЕГО ще дойде и КРАЯТ! Щастие и здраве!

от Евгени Колев Генчев / дата: 11 сеп 2011

Мисля че творци,като Румен Леонидов, заслужават да бъдат издигани на висота в нашето кално, трудно и ужасно бреме, наречено с фалшивото и не заслужено определение "демокрация"! Лично ще подкрепям Румен Леонидов, докато все още се чувствам Българин!
Той доказа, поне за мен че е блестящ поет. .Аз наистина дълго размишлявах над неговите книги, за да стигна до този извод! Поета и гражданина Румен Леонидов, заслужава да остане в нашата творческа история, защото има морално право на това! В България хората трябва да знаят, че такъв достоен човек, сега се търси с "лупа"! Това е моето твърдо мнение, изградено от години.Никъде не съм го упоменавал толкова ясно,сега трябва да се изясни,защото времето е дошло! Напред г-н Румен Леонидов!!!! евгени генчев, непризнат писател.

от Виж Лира.бг / дата: 08 авг 2011

40 „свободни съчинения” на Румен Леонидов излизат през есента

04.08.2011

Редактор на „Уплашеният човек” е Асен Валентинов

Сборникът „Уплашеният човек” съдържа 40 „свободни съчинения” от Румен Леонидов, писани през последните 11 години. Те ще са в ръцете на читателя през септември.Това са вълшебни есета, очищения, простосмъртни проповеди, очовечаващи скърби, плач по неповторимия случай в сюжета на вселената, наречен Константин Павлов и простосмъртния пророк Радичков, литургии за Христо Фотев и Фурнаджиев, надгробно слово за Смирненски и възхвала на Григор Пърличев („Съвършенство или смърт”), усамотяване с Христо Ботев, който, ако беше жив, щеше да бъде безработен.

И още: реч за Яворов и демоните на българския дух, одяконяване с Левски – извънбрачното дете на Свободата, който е предаден за пари, озарения за сляпата светица Преподобна Стойна и жената микроскоп, феноменалната Слава Севрюкова, както и силни, къси удари от близка дистанция, разтърсващи ченето на съвремието, плюс осветлени откровения и живи примери от мъртвите духовни настойници...

„Уплашеният човек” завършва с едноименното есе, което стана емблематично за автора, след лекцията му на същата тема, изговорена по време на Международните празници на поезията в Любляна, Република Словения.

Съставител и редактор на сборника е брилянтният есеист Асен Валентинов (виж книгата „Безлунния”), който е подредил хармонично разноликите текстове на Леонидов и те звучат акапелно, със своя акустика, и придобиват естеството на духовна материя, насъщно допълнение към природите на този поет. Ръкописът е отличен в конкурса „Помощ за книгата” на Министерството на културата и излиза със знака на изд. „Изток-Запад”.

Представянето ще бъде на 1 септември в Созопол, когато Леонидов ще рецитира част от опрощенията си, включени в новата му стихосбирка „Сляпа неделя” .

от Нелата / дата: 27 юли 2011

Какво е „Сляпа неделя”?
Сляпа неделя народът нарича времето за женитба. КАто акт на сливане тя е равна на притчата за Младоженеца и невестите на Иисус.
Преди да дойде сляпата неделя трябва с размах да се изчистят и изгорят всички ненужни елементи. За това пише Румен Леонидов, чрез формите на визии – как да спре сънуването на сънищата си. Няма пожелен и подминат аспект, а многознайниците са сенките, които коментират собствения си брътвеж.
В тази достатъчно малка книга е обхваната цялата палитра на реализацията му. Той е като един нов Моисей, понесъл скрижалите на собствената си законност, валидна за всеки или Йерихонскаката тръба, която гърми в ушите и помита неудовлетвореността.
Да стигнеш до „Сляпата си неделя” е действие, преминало през съзнанието на поезията.
Отсъствието на милост и черните краски говорят за безпощадността му към липсата на закон и ред на всички нива. А това е Милостта, по-точно силата на себеутвърждаването, в пълен разрез с егоцентризма.
Да, това е силна книга, но не е снимка, защото има развитие и дава реален отговор за финала.
Авторът и неговото решение са валидни само за човека, преоткрил същността си или казано по друг начин – това е Веруюто му, без да отхвърля нечия друга вяра.

Нелата

от Алберта / дата: 18 юли 2011

Сляпа неделя”: продиктувана от провидението словесна материя, в съавтроство с Бог, вторият български живот на „Тръби тръба в Гевгелия”, душевно-творческа еволюция или какво е тази книга...

„Книга”, а не „стихосбирка” – ‘Сляпа неделя’ е своеобразната родова история на Румен Леонидов. Пиперлив и ловък думовладелец. Тя е изсипана, изплакана, прошепната от дедите, от корените и пренесена от него на белия лист под формата на стихове, песен, опрощения и съчетана с етапите, през които преминава авторът по пътя си като творец – от „Черният смок на нощта стокилометров” към „Голям и малък”, по пътя, ръка за ръка с Бог.
В началото бе коренът. За своя род, Румен Леонидов казва: „македонски род” … „бунтари за национална и социална свобода, все честни, читави и чисти хора” от Гевгелийско, Вардарска Македония, „оттам е семката ми, потеклото, коренищата.”. Там е за втори път през 2008-ма година, поканен да участва в първия международен поетически фестивал „Сонот на душата”. Там за втори път посещава гроба и лобното място на прадядо си, Леонид Янков, известен като Леонид Войвода и Лев Балкански, най-известната личност в многобройната фамилия на автора. Земният път на комитата свършва на 27 годишна възраст, от собствените му ръце, с куршум в гърлото, след тежка, продължила почти цял ден битка, за да не попадне жив в ръцете на обградилите го отвсякъде турци, юнак, тормозил години наред османлиите от вилаета. За почитта към него от страна и на врага, говорят и думите на валията към майка му, Катерина, разпознала мъртвия си син „Халал да ти е млекото, с което си засукала тоя твой юначен син! Ако имах сто души храбри като него, цяла Македония щеше мирна да стои!” Подвигът му е възпят в песен, превърнала се в своеобразен химн на Гевгелия, без която и днес, сто години по-късно, в тоя край не минават ни сватба, ни погребение, „Тръби тръба в Гевгелия.” Същата песен, от която правнукът вплита куплети в „Илинден. Песен за смъртта на Леонид войвода”.
Защо са важни корените?
Там, в Гевгелия се ражда „Сляпа неделя”. Девет години след предишната стихосбирка, след три дни съновидения, изворът отново теква, с гласовете на кръвта, на рода, на паметта забравени. Отприщен от бащата, отишъл си преди време, дошъл в съня да подкани сина си „Ела, помогни ми да преместим това дръвче”. Румен Леонидов пише отново. Всичко – преди, по време на, след Гевгелия, добро и лошо, черно и бяло, като тая книга, все истинско.
За да каже Румен Леонидов, в „Голям и Малък”, на предпоследната страница на тази книга-с-корени, „Не ме интересува какъв съм. И какво съм. Знам,че съм добър. Не за всички и не винаги.” Който има уши - да слуша, който има очи – да гледа, който има мозък – да мисли!
А на последната страница – са крилата на „Наказано завинаги хвърчило” – „Лети ми се, но съм здраво привързан…”
„Сляпа неделя” е песен за корени и крила.
Започнете с тази Книга.

от алби / дата: 18 юли 2011

„Сляпа неделя” – песен за корени и крила

Румен Леонидoв оповести завръщането си в поезията на
Морска алея на книгата - Бургас

„Не ме интересува какъв съм. И какво съм. Знам, че съм добър. Не за всички и невинаги”. Така определя РуменЛеонидов себе си в стихотворението „Голям и Малък” на последната страница на „Сляпа неделя”. Книга, а не стихосбирка, „Сляпа неделя” е всъщност родовата история на поета, преводача, журналиста, дисидента Румен Леонидов.
Представянето й на 15 юли в Морското казино в Бургас бе част от програмата на Морска алея на книгата. След девет години поетично мълчание ловкият думовладелец отново излиза на арената. За да познаят душевно-творческата му еволюция на представянето на книгата дойдоха зам.кметът на община Бургас Йорданка Ананиева, почитатели на поета, съратници в мисълта, журналисти. Своето пристрастие към автора заяви с присъствието си и издателят – ИК „Жанет 45”- Божана Апостолова. Част от най-новите му поетични проявления прочете актрисата от Народния театър „Иван Вазов” Илиана Коджабашева.
През последните девет години виждахме Леонидов във всякакви роли – редактор, издател, преподавател в СУ, общественик. А той през това време е събирал гнева си в поетика, за да изрече сега ясно и високо „не” на всичко бездарно и бездуховно. И да потърси истината в корените. За него те са в Гевгелия, там се ражда и „Сляпа неделя”. За своя род Румен Леонидов казва „македонски род, бунтари за национална и социална свобода”. Подвигът на прадядо му Леонид Янков е възпят в песен, превърнала се в химн на Гевгелия. Сто години по-късно правнукът на войводата дава втори живот на „Тръби тръба в Гевгеля” и доказва, че цената на безсмъртието е саможертвата.
„Сляпа неделя” е разделена на пет тематични части. В три от тях авторът разказва родовата си история. От нея научаваме, че той е не само човек с позиция, той е и македонец с позиция. И знае, че за да дадем корени и крила на децата си, първо трябва ние да ги познаем. „Лети ми се, но съм здраво привързан …”, казва поетът. Неговата „Сляпа неделя” е песен за корени и крила.
Румен Леонидов е автор на 8 стихосбирки. Носител е на много отличия за поезия, публикувал е в почти всички страни в Европа, както и в САЩ. Завърна се в българската литература със „Сляпа неделя” и смята да остане. До края на годината ще бъдат издадени два сборника с негови есета „Уплашеният човек” и „Мъжка самота”, включващи най-доброто, което е публикувал в пресата през последните двадесет години.

от www.lira.bg / дата: 13 юли 2011

Идва поредната „сляпа неделя” за българина

12.07.2011

Румен Леонидов ще представи най-новата си стихосбирка в Морска алея на книгата

Вярвате ли в „сляпата неделя”? Когато тя дойде идват любовта и венчилото, казват старите хора. Сега България отново я очаква. Какво ще ни донесе този път? Може би ще внесе малко цвят в сивия ни ден. Или ще прочисти душите ни и ние ще прогледнем.

За Румен Леонидов „сляпата неделя” идва като видение. Кара го да се завърне към поезията, за да ни подскаже, че ни е нужен нов Храм и нова Вяра. „Изплаква” своята „Сляпа неделя” в стихосбирка от 5 поетични цикъла, издание на „Жанет 45”. Най-новата книга на Леонидов не просто излиза от печат, тя излиза на арената. За да ни напомни, че след 22 години брак за партийни водачи, ние, българите, отново сме изправени пред очакването на „сляпата неделя”. И, че е време да направим големия избор. Да бъдем не просто човеци, а хора. Изборът вече не е за кого да гласуваме, а на чия страна сме доживотно – на страната на доброто, или на злото. За да спрем да боледуваме от безбожие, бедност и безделие. „Сляпа неделя” е последно предупреждение. Защото сме зрящи, но и слепите вече виждат изгрева на мрака, казва поетът.

Съприкосновението с поезията на Румен Леонидов не е еднозначно преживяване. Не дава и еднозначни отговори как да съберем отломките от разбития си живот. Това не е поезия въобще. Не е и полуфабрикат, който може да се притопли. В „Сляпа неделя” Леонидов ни показва невидимата страна на поезията. Изважда камите на прадядо си – воеводата Леонид Янков, комуто посвещава съкровени слова в книгата. Подрежда ги до револверите на съвременния стих, за да докаже, че проклятието и опрощението вървят ръка за ръка. Пита къде са новите учители, новите възрожденци, които днес са потребни на обществото ни. И къде отива гласът на забравения у нас, но тачен в Македония техен събрат Пърличев: „Съвършенство или смърт!”?

Румен Леонидов има издадени стихосбирки и самостоятелни публикации в САЩ, Англия, Русия, Италия, Унгария, Индия, Гърция, Сърбия, Австрия, Албания, Украйна, Молдова, Македония, Полша и Словения.

Представянето на най-новата му стихосбирка е включено в програмата на Морската алея на книгата в Бургас (11.07.-15.07 2011 г.). На 15 юли, петък, от 18.30 часа в зала „Петя Дубарова” на Морското казино Румен Леонидов ще покаже невидимата страна на своята „Сляпа неделя”. Преди това поетът ще бъде и в "Хеликон-Бургас", където от 11 ч ще сподели идеите си за бъдещите си две книги - Уплашеният човек” и „Мъжката самота”, в които влизат есета за Ботев и Левски, Христо Фотев, Николай Искъров, Радичков, Константин Павлов, Христо Калчев, Георги Рупчев, Иван Радоев, за Стойна Преподобна, Вера Кочовска и др.

Комуникационна група Имидж Едвъртайзинг

от Елена / дата: 13 юли 2011

Леонидов ще има пресконеренция в Бургас на 15 ч. в Хеликон. Вечерта ще има голямо литерутарно четене в Алеята на книгата, в бившето морско казино. Подрбонсоти вижте в Лира.бг - сайтът за литература.

от Владо / дата: 12 юли 2011

Нацията има нужда не от стряскане, а от събуждане

С "Тръба тръбе Гевгелия" започва песента за войводата Леонид Янков, чийто правнук Румен Леонидов възпя отново в книгата си "Сляпа-неделя". И така, с гласа на старозаветен пророк Леонидов затръби своите поетични повеления в позапуснатия храм на българската литература. Представянето на "Сляпа неделя" в София доведе непознат брой хора, бодро вървят продажбите й, а словото й вдига пречистващ шум. Румен Леонидов има издадени сбирки и самостоятелни публикации в САЩ, Англия, Русия, Италия, Унгария, Индия, Гърция, Сърбия, Австрия, Албания, Украйна, Молдова, РМакедония, Полша, Словения.

Поетът немирник носи тръпката си по Македония, откъдето иде потеклото му по бащина линия. И се радва, че на 8 юли от 18.30 ч. в благоевградската книжарница "Хеликон" ще представи своята "Сляпа неделя".

- Кръстихте последната си книга "Сляпа неделя". Недовиждат или проглеждат хората, когато ги осени сляпата неделя?

- Недовиждат. И после съжаляват. И се самосъжаляват. Сляпата неделя е последно предупреждение. Защото сме зрящи, но и слепите вече виждат изгрева на мрака...

- Прадядо Ви Леонид Янков, на когото посвещавате съкровени слова в книгата, загива като войвода в Македония, сражавайки се с трихилядна армия, а толкова са и хората, които идват на погребението му. Това ли е цената на безсмъртието, когато 3000 идват да разпнат героя, а още толкова шепнат "осанна"?

- Цената на безсмъртието е саможертвата. Моят праотец е бил безмилостен стрелец - в народната песен "Тръба тръбе Гевгелия" се споменава за "300 турци убиени". Сигурно това е естествената хиперболизация на народния певец - да преувеличава, докато вдъхновено възпява... Запалил съм поне стотина свещици за Бог да прости дедо ми, до края на живота си ще ги сторя над 300... Но войводата Леонид Янков, Лев Балкански, от когото поробителите са треперели и не са смеели да замръкнат по друмищата на Македония, ще е жив още поне 300 години в съзнанието на неговите земляци. Защото този 27-годишен в силата си мъж, баща на двама синове, достоен син на баща си и майка си, но и чудно чедо на родината си, е бил обречен и вречен в свободата й.

За жалост у нас все още не се е намерило гласовито същество, което да изпее песента за смъртта на Леонид войвода, която наричат Марсилезата на Гевгелийския край. Ще ми се това да го стори дует, по един пеещ от двата бряга на границата, за да не го делим и него на свой и наш, защото семката ми е една и мъката ми не е единствена...

от галина / дата: 12 юли 2011

Това е разтърсваща книга, авторът посяга в българските дълбини, към които рядко някой се е осмелявал да посегне. Особено силни са Опрощенията - нова дума в древната ни поезия.

от Людмил / дата: 09 юли 2011

Новата книга на Румен Леонидов е далеч по-провокативна за тълкуване, отколкото предполага простият факт на нейната поява като новост на книжния пазар у нас. Арт-поетиката, изграждаща концептуалната й ос, в някакъв смисъл изненадва, но и очарова, тъй като дръзко надминава всичко, към което поетът систематично ни бе подготвял и навиквал с предишните си седем самостоятелни стихосбирки. Тъкмо оттук, струва ми се, следва и да започна внимателното навлизане в кодифицирания й лабиринт от образи и рефлексии, които по-често преднамерено и предпазливо държат на разстояние, отколкото допускат до дълбинните пластове на собствения си лирогенезис. Защото „Сляпа неделя” не е стихосбирка, както вече бе изтъквано в първите спорадични отзиви, побързали да я анонсират, но уж небрежно пропуснали да я коментират. Дори формално тя самата отказва да се номинира както през традиционни жанрови трафарети (стихове, стихотворения, поезия, лирика…), така и през нетрадиционни, предпочитани от самия Леонидов, като например синопсисът „проза в стихове” към „Нощта на продавача” (1997). Вместо това книгата акцентира върху петделната си (по модела на класическа трагедия) градираща подреденост на Освещения-Съновидения-Опрощения-Откровения-Озарения. Всеки от изброените компоненти-действия е едновременно завършен, но и отворен към цялото и поддържа духовния (християнизиран) модус на пречистването (катарзиса), сложния вътрешен живот на душата, неспокойствието на съзнанието, отговорно за Другия, на Словото-Послание като Изход. Или, следвайки коренните морфеми на понятията, биваме въвлечени в епицентъра на провиденциалистичния вихър-въртоп светлина-сън-прошка-откритие-прозрение, обединен от модуса на виждането, видението, проглеждането – все едно дали е сън-просветление или откровение (апокалипсис); но така или иначе модус, отменящ и нихилиращ слепотата.

от Каперски / дата: 05 юли 2011

С „Тръба тръбе Гевгелия” започва песента за войводата Леонид Янков”, чийто правнук Румен Леонидов възпя отново в книгата си “Сляпа неделя”. И така, с гласа на старозаветен пророк, Леонидов затръби своите поетични повеления в позапуснатия храм на българската литература. Представянето на “Сляпа неделя” в София доведе непознат брой хора, бодро вървят продажбите й, а словото й вдига пречистващ шум. Румен Леонидов има издадени сбирки и самостоятелни публикации в САЩ, Англия, Русия, Италия, Унгария, Индия, Гърция, Сърбия, Австрия, Албания, Украйна, Молдова, Р Македония, Полша, Словения.
Поетът немирник носи тръпката си по Македония, откъдето иде потеклото му по бащина линия. И се радва, че на 8 юли от 18.30 ч. в благоевградската книжарница “Хеликон” ще представи своята “Сляпа неделя”.

от Владо / дата: 04 юли 2011

- Знаете ли, четейки поезията Ви, си мисля, че сте терорист, взривяващ благочестивия храм на днешната българска литература. Наистина, трябва ли нещо да се срути, а друго да се издигне в този храм, за който мнозина мислят, че е запустял?

- Какво ни трябва ли? Нужен ни е нов Храм и нова Вяра, нов Празник и нов Делник, нов Огън и нова Пепел, нова Пръст и нова Кал. Нужно ни е Ново извисяване, Нова морална революция, нова Йерархия и Нов ред на ценностите. Трябва ни нов пример, а не само нов премиер. Не нов цар, а нов повелител. Потребен ни е нов тип духовен патриарх, с дух, а не духовник в щаба на синодалните старци. Нацията ни има нужда не от стряскане, а от събуждане. От духовно ограмотяване. От противоставяне на масовото изпростяване. Но къде са новите учители, новите възрожденци? Къде отива гласът на охридския им събрат Пърличев: ”Съвършенство или смърт!”? В съседна Македония го тачат, у нас малцина са чували за него. И никой не се сяща да продума името му поне: наскоро се навършиха 180 години от рождението му, но и туй отмина в пълна тишина...
Елит без дух, без хъс, без кураж, без цел, без идея, без мисия. Какъв елит е това? Отговарящ единствено на взаимната обществена непотребност: нито хората имат нужда от него, нито той чувства потребност от своите българи. Елит, който не е навит да рискува. От друга страна драмата на плебеите у нас се превърна в тържество на безделието. Всеки наудачник е готов реваншист. Агресивна частица от общата биомаса. А казано: “Тълпите винаги са играли решаваща роля в историята. И никога толкова решаваща, колкото днес.” Благоприличието минава за душевно удовлетворение. Степенната на зависимост от предметите – насъщна потребност. Всичко върви ръка за ръка с умствената недостатъчност. В антрето на Новия ХХІ век виждаме провала на Новия завет, на съпричастието към другия, за любов към ближния. Човечеството надхвърля критичния максимум: милиарди дебели тела, дебели глави, дебели черва, усти, кости, които трошат кости. Сякаш зрящият слепец на съзиданието е изкуфял и космическата кукумявка му е самоизпила пипето. Сякаш слепият часовникар е превъртял обратно часовниковата стрелка и сметките на мирозданието са почнати отначало. И сякаш Бог върти като обезумял номера на Сметната палата. Вместо телефона на Спешна помощ.
Какво ти трябва? Възвисяване? Извисяване? Възходът на проклятието и проклятието на възхода? Падението като начин за издигане? Свободният избор или доброволната неосвободеност? Твоето Право, което нарушава чуждите права?
Толкова ли е просто всичко – чувстваш глад, ядеш, чувстваш жажда, пиеш, научат те да четеш, но не четеш, сърби ли те – чешеш се, гледаш-не гледаш, между два пакета цигари и две бири вечер, виждаш: любопитството се смалява, зрението става излишно, всичко е на доизживяване, чакаш. Какво чакаш?

от Евгени Генчев / дата: 03 юли 2011

Румене, здравей,

...обещах да ти пиша за твоята книга.не се наемам да
бъда "критик",защото не съм. но тази книга лично за мен
е много силна, не я виждам "конкретна", има много идеи,
всяка дума е послание, всеки стих е страхотен.мисля, че
"Сирната Неделя", "Сляната Неделя" са класика! имаш страхотни
попадения, "опасен труд" за мен е много важен стих,много
близко до моят начин на мислене. историята ти за Леонид Лев
Балкански е много интересна. "Деветият кръг на Рая" е много труден,
сложен и малко объркващ!...всичко останало е повод за много
размишления. Книгата я намирам успешна!
бъди здрав Румене, и не мисли че целя нещо за себе си с
този отзив.той е искрен!
евгени

от Марин Бодаков / дата: 03 юли 2011

От корицата Живко Желев провокира с твърдението, че “Тази книга не просто излиза от печат. Тя излиза на арената”. Отдавна не споделям красивата увереност, че българската литература продължава да бъде арена – прочее, увереност, възпитавана у мен и от самия Леонидов, един от най-самобитните гласове на 80-те и 90-те години у нас – при това далеч не само в поезията. Неговата собствена поезия, обаче, продължава да бъде арена. А в разменяните между стиховете удари проблясва жлъчта на разочарованието. В “Сляпа неделя” има творби, които еднозначно можем да наречем култови за цяло едно поколение – като “Пълнолудие” и “Защото аз съм вече Румботавър”, но новината тук е цикълът “Опрощения”, където след 9-годишно мълчание Румен Леонидов отново прописва, заставайки пред гроба на своя прочут дядо – Леонид Янков (или Лев Балкански), легендарния комита на Гевгелийско, Вардарска Македония. Прописва – или направо пропява? Критикът на (пост)социалистическото гето се връща към простичките напеви, към кръвта и земята, към настървяващата загадка на миналото. Към прастихията на стиха, който не може да се отърси от махмурлука на историята. Който познава политическите депресии на Леонидов, въобще няма да се учуди на този обрат. Защото “Ехото пелтечи в екот./ Ангел мъкне мъртва птичка./ Бог обича и човека./ Но човекът мрази всички.”

Румен Леонидов. “Сляпа неделя”. Освещения. Съновидения. Опрощения. Откровения. Озарения. ИК “Жанет 45”, Пд, 2011, цена 10 лева