от Петър Иванов / дата: 27 сеп 2011

До г-жа Тони,
Уважаема, защо толкова злоба и омраза. Прочетете, замислете се и си отговорете на въпроса: "Аз какво написах?". Вие предлагате "Хеликон" да не разпространява книги, написани от хора, които Вие мразите, така ли. Ако Леонидов е опасен за демокрацията в България - съгласен съм да бъде разпънат на кръст и вързан на позорния стълб.
Бъдете здрава!

от Тони / дата: 24 юли 2011

Не знам защо такава сериозна компания като Хеликон продължава да подкрепя този графоман и ш..............к, на който всички са му виновни, че е бездарен и п..........т./ Текстът беше редактиран/

от Любител / дата: 30 юни 2011

Вестник "Марица"

Четвъртък, 30 Юни 2011
Прогноза: 14 C°Частично облачно (вечер)



Регистрация
Пристигна решението на МС за

Начало
Под тепетата / Регион
Страната
Свят
Спорт
Твоят джоб
Общество
От здрач до зори
Култура
ЖЕНАТА
Реклама
Абонамент

Култура
Масовият читател нагъва чалга литература - хвани Коелю, удари Букай

Румен ЛЕОНИДОВ, поет; Интервю на Евелина ЗДРАВКОВА, 22 Юни 2011; 14:24

Обществото ни е тъпо, защото позволи като цяло да го доведат до пълно отчаяние, и сега боледува от безбожие

Румен Леонидов и Елин Рахнев ще гостуват в Пловдив с новите си книги. Те ще представят съответно "Сляпа неделя" - стихове, издание на "Жанет-45", и "Пет пиеси" на издателство "Фама". Срещата е тази вечер от 18.30 ч. в Културен център на Радио Пловдив. Вход свободен

- Нова книга - нов фронт за Румен Леонидов. При това с неразбираемото за масовия читател оръжие - стиховете.
- Това не са стихове, а очищения, освещения, опрощения, откровения, озарения и няколко съновидения. Според първите реакции цикълът "Опрощения" са нова дума в новата ни литература. Защото там мен ме няма, там ги има само виденията, видени отгоре, територията е огромна, състоянието е гмуркане към подземните ветрове и върховете на корените, като същевременно тези редове са сякаш част от предезичието на българския, чрез които се докосвам до разкръстването. Което звучи доста болезнено. Но явно съм надминал себе си.
- Пък аз мислех, че стиховете винаги са "музика за душата"...
- "Плодовете не опложда, градинар е и гробар е. Ангелите нямат кожа, но дере ги като яре." Не чувам музика, нито за душата, нито за бездушието. Духът е вид музика, душата без него е празна зала.
- Не мислите ли, че модерните времена идват с ерзац култура?
- Масовата култура е непобедима. Масовият простак също, защото простаците винаги са били мнозинство, дори и в градините на Рая. Господ е добър, но в момента на пределното си вдъхновение е създал същество, което е трябвало непрекъснато да се стреми към съвършенство. Към божественото у себе си. Но човечеството, вместо да буди Божието у себе си, непрекъснато го приспива. И Господ се оказа най-големият самотник, който, без да иска, се е заразил от негодностите на своето произведение, което нахално иска да промени и Него самия, но не и себе си. Господ обаче не е машина и има резервен ход.
- Обществото ни болно ли е, или е отчаяно?
- Обществото ни е тъпо, защото позволи като цяло да го доведат до пълно отчаяние, и сега боледува от безбожие, безсмислие, бедност, безделие, безпомощност, безпросветност, бездарие, безбъдност и бесовщина. Хроническо заболяване, да хленчи и да се оплаква, да завижда и да мрази, това е доброволна гърбица, изкривяваща собствената му вина в агресия срещу безпомощните малцинства, срещу собствените си жени и деца. Казано е: гърбавия само гробът го изправя.
- Доброто бъдеще отдавна е илюзия.
- Кажи ми миналото си и ще предрека бъдещето. Не вярвам в доброто бъдеще, вярвам в бъдещото прераждане. Сърбам всичко, което сам съм си надробил, и търся вината само и единствено у себе си за всички грешки, фалове, глупости, поражения и безсмислени сражения. Ядосвам се, че Господ ми е дал толкова таланти, а аз дишам сред елитната посредственост.
Нашата илюзия остаря, вече не става за нищо, но ние колективно я подхранваме със самотно самосъжаление. А тя впива пред очите ни лилаво-развратните си устни в поредния платен убиец на илюзии. Оставете я да клечи пред копчалъка на клиентите си и забравете, че сме си били някога епидермално близки.
Аз разбирам и разговарям с мъртвите си родители, те се гордеят още с мен, както и аз с почтените си до глупост чудесни мои деца, преносители на фамилията в близкото бъдно.
Родителите ми бяха идеалисти, от техния идеал изродите и си направиха нещо като душ за масажиране, и до днес си къпят натрупаната кир под онова, което тече от рога на изобилието...
- На какво очаквате да се зарадвате до края на годината?
- На още две нови книги - сборници с вълшебни есета, очищения, простосмъртни проповеди, очовечаващи скърби, плач по Константин Павлов и Йордан Радичков, литургии по Христо Фотев и Фурнаджиев, по Георги Рупчев, възхвала на Смирненски и Григор Пърличев, помени за Радой Ралин, Николай Искъров, Цаньо Сърнев и Христо Калчев, усамотяване с Христо Ботев, Преподобна Стойна, Слава Севрюкова, живи примери от мъртвите ми духовни настойници и осветлени приятели... Първата книга е "Уплашеният човек", а втората се казва "Мъжката самота". Третата - "Слепият часовникар", съдържа най-доброто от политическите ми експлозии, но засега ще ги оставя настрана, защото не искам да превръщам миналото си в пророчество, нека бъдещето се занимае с тези текстове. Сами по себе си те са някаква литература, която говори добре за мен, но отдавна надраснах политическото и съм осъзнал следващата си мисия. Ще се разочаровам отново от себе си, ако и тя остане напусто бродене из пустотата.
- Идват избори, всичко ще се предлага. Бихте ли продали стиховете си, кой може да купи поезия и за какво може да му послужи?
- Вече съм ги предложил на читателите. Нека да гласуват за тази книга, която няма да ги направи по-добри или по-щастливи, но ще усетят, че нищожен или унищожен не е все едно... И може би ще проумеят защо малкият човек се оказа нищожество.
Политиците разбират само от възхвала на властта, в достъпна за нея форма. В парламентите ни е пълно с еднодневки. Те не заслужават дори компанията на Поезията. Това са зле сглобени човеци, в които вместо сърце тупти заключеният сейф на сърдечната им самодостатъчност. Бог не ме е направил съавтор на тези откровения, за да ги пея на уше на тези кухи същества.
- Наскоро отново се заговори, но пак се стигна до задънена улица, за проблема с данъка върху книгата. Кога правителството ще се сети, че книгата не е стока, а инвестиция за бъдещето на държавата?
- Книгата е храна, тя е стока. Може да е духовна стока, но който има глад към нея, я купува. Както безработният дава всеки ден 5 лева за пакет долни цигари, или както блаженият алкохолик сипе по една десетачка за литър родна водка. Инвестиция в бъдещето е образованието и възпитанието. А не издаване на някакви си книги. Всички графомани си намират начини да се самофинансират, защо и наистина талантливите бягат от риска да заложат 1000 лв., за да се наложат на книжния пазар? Защо и бързата литература толкова бърза да бъде издавана - всеки ден, всеки час, всеки миг, всяко безвремие. От Антон Дончев до последната пловдивска майна, всеки може сам да дооплоди растежа си на пъплещо дърво. Не толкова ужасно да не бъдеш разбран и самообран, като инвестираш в собственото си романче.
Днес масовият читател чете чалга литература - хвани Коелю, удари Букай, все полуготова храна за празнината на душата и нито милиграм вещество за размисъл, за сивото вещество, наречено мозък... Чудя се, след като душата толкова яко плюска, къде и как изхвърля преработената си душевност? И как още никой досега не се е сетил да изобрети миниатюрна тоалета за хора с преситена от духовна храна душица...
- Чалга литературата литература ли е?
- Литература е. Всеки, който издаде книга, се нарича писател. Велика е нивата на графоманията - прочетете изследването на Росен Тахов "Книга на гениите" и ще се убедите, че и най-четените някога писарушки в крайна сметка се оказват гениални графомани. Без извинения.
- Световният климат рязко се променя, опасни стихии бродят по земята и я променят. Дали природата не си отмъщава на народите?
- Светът се връща натам, откъдето е дошъл. Но това е измамно завръщане, защото улеят на спиралата води нагоре. Изпитанията продължават. Изкушенията на глобализма са новата заблуда след вярата в комунизма, в равенството. Демокрацията е фалшива свобода. Свободата е лукс и аз си я позволявам, защото съм свободен, освободен, защото свободата е моят мерцедес и моят предизвикателен хотел. В него пускам само себеподобни.
- Но хората стават все по-отчаяни, все по-малко оптимисти. За какво си струва да се живее в България?
- Всеки заслужава съдбата си. Бог помага на победените, но само ако вярват в него. И аз понякога съм напълно отчаян. Забравям понякога кой съм, защо съм и защо допускам да се сравнявам с по-неталантливи от мен? Пример ли? Реших да експериментирам и нарочно пуснах "Псалм", водещото стихотворение в книгата ми, в три анонимни конкурса. Такива прозрения идват на трийсет години веднъж, без да имам заслуга за това. И трите уж профижурита се разминаха трагично със съдържанието и формата на освещението: "Онзи, които първи те презря, нищият, с когото си глаголиш, него утре за любов ще молиш, щом до нас, Спасителю, опря". Какво да кажат ония, за които кръстчето е вид медальонче?
- Какво не трябва да забравят хората на ХХI век?
- Че най-ужасното удоволствие е, когато някой мисли вместо теб.






Коментари

Маяковски
24 Юни 2011; 06:37
Оценка: 0 up down #1

На това съветско ченге кой му дава думата да говори. Писна ми от него. Преди 89 година и двайсет години по-късно едни и същи прасета грухтят и дават акъл на простолюдието.


Име *
Кирилица: OFF
Още от категорията

Нове Франговски реди "Балкански резонанс"

Как песента на Валя Балканска "Излел е Делю хайдутин" полетя в Космоса

"Жанет-45" представя "Наивно изкуство"

Целия юли върви фестът "Филмови нощи във Филипополис"

Театър, салса, музика във "Филмови нощи във Филипополис"

"Прилепът" - новото заглавие в операта

Филмови нощи във филипопол тръгват на 1 юли

Седмица на занаятите в Етнографския музей

Фотоизложба показва щастливото българско семейство

"Розовите очила на душата" идват в Пловдив

Кирил Божков гостува в галерия "Възраждане"

Жозе Родригеш душ Сантуш пристига отново в България

Лирични размисли в къщата на Слона

Bushmills води в Пловдив култовите Soul II Soul

Максим Ешкенази води симфоници в Пловдив

Джоан Роулинг няма да пише повече книги за Хари Потър

Представят хитовата книга "Стъпки в пясъка"

Николай Кацаров нарисува “Столипиново” като приказка

"Императрицата" от Шан Са е най-новото заглавие на "Летера"

Хари Потър продължава живота си в Мрежата
Реклама
Видео (ТВ Европа)
Реклама
Галерия на деня

Реклама
Редакторски
Борисов, псетата и българите

Deutche Welle
29 Юни 2011; 09:51


2011 © Вестник Марица.

от Любител / дата: 30 юни 2011

Румен Леонидов: Господ се оказа най-големият самотник

22.06.2011 | автор: Евелина Здравкова1

Той помага на победените, но само ако вярват в него

?Нова книга – нов фронт за Румен Леонидов. При това с толкова силното, но неразбираемо за масовия читател оръжие – стиховете. Какви са новите ви стихове, какво ще прочетат почитателите ви?
- Това не са стихове, а Очищения - Освещения, Опрощения, Откровения, Озарения и няколко Съновидения. Според първите реакции цикълът „Опрощения” са нова дума в новата ни литература. Защото там мене ме няма, там има само виденията, видени отгоре, територията е огромна, състоянието е гмуркане към подземните ветрове и върховете на корените, като същевременно тези редове са сякаш част от предезичието на българския, чрез които се докосвам до разкръстването. Което звучи доста болезнено. Но явно съм надминал себе си.

?Стиховете винаги ли са “музика за душата” или ….?
- „Плодовете не опложда, градинар е и гробар е. Ангелите нямат кожа, но дере ги като яре.” Не чувам музика, нито за душата, нито за бездушието. Духът е вид музика, душата без него е празна зала.

? Не мислите ли, че модерните времена идват с ерзац култура? Как може да се спре това?
- Масовата култура е непобедима. Масовият простак също, защото простаците винаги са били мнозинство, дори и в градините на Рая. Господ е добър, но в момента на пределното си вдъхновение е създал същество, което е трябвало непрекъснато да се стреми към съвършенство. Към божественото у себе си. Но човечеството вместо да буди божието у себе си, непрекъснато го приспива. И Господ се оказа най-големият самотник, който без да иска се е заразил от негодностите на своето произведение, което нахално иска да промени и Него самия, но не и себе си. Господ обаче не е машина и има резервен ход.

?Наскоро отново се заговори, но пак се стигна до задънена улица, за проблема с данъка върху книгата. Кога правителството ще се сети, че книгата не е стока, а инвестиция за бъдещето на държавата?
- Книгата е храна, тя е стока. Може да е духовна стока, но който има глад към нея, я купува. Както безработният дава всеки ден 5 лева за пакет долни цигари, или както блаженият алкохолик сипе по една десетачка за литър родна водка. Инвестиция в бъдещето е образованието и възпитанието. А не издаване на някакви си книги.
Всички графомани си намират начини да се самофинансират, защо и наистина талантливите бягат от риска да заложат 1000 лв., за да се наложат на книжния пазар? Защо и бързата литература толкова бърза да бъде издавана – всеки ден, всеки час, всеки миг, всяко безвремие. От Антон Дончев до последната пловдивска майна, всеки може сам да дооплоди растежа си на пъплещо дърво. Не толкова ужасно да не бъдеш разбран и самообран като инвестираш в собственото си романче.
Днес масовият читател чете чалга литература – хвани Коелю, удари Букай, все полуготова храна за празнината на душата, и нито милиграм вещество за размисъл, за сивото вещество, наречено мозък...Чудя се, след като душата толкова яко плюска, къде и как изхвърля преработената си душевност? И как още никой досега не се е сетил да изобрети миниатюрна тоалета за хора с преситена от духовна храна душица...

?Идват избори, всичко ще се предлага. Бихте ли продали стиховете си, кой може да купи поезия и за какво може да му послужи?
- Вече съм ги предложил на читателите. Нека да гласуват за тази книга, която няма да ги направи по-добри или по-щастливи, но ще усетят, че нищожен или унищожен не е все едно... И може би ще проумеят защо малкият човек се оказа нищожество.
Политиците разбират само от възхвала на властта, в достъпна за нея форма. В парламентите ни е пълно с еднодневки. Те не заслужават дори компанията на Поезията. Това са зле сглобени човеци, в които вместо сърце тупти заключеният сейф на сърдечната им само достатъчност. Бог не ме е направил съавтор на тези откровения, за да ги пея на уше на тези кухи същества.

?На какво очаквате да се зарадвате до края на годината?
- На още две нови книги – сборници с вълшебни есета, очищения, простосмъртни проповеди, очовечаващи скърби, плач по Константин Павлов и Йордан Радичков, литургии по Христо Фотев и Фурнаджиев, по Георги Рупчев, възхвала на Смирненски и Григор Пърличев, помени за Радой Ралин, Николай Искъров, Цаньо Сърнев и Христо Калчев, усамотяване с Христо Ботев, Преподобна Стойна, Слава Севрюкова, живи примери от мъртвите ми духовни настойници и осветлени приятели...Първата книга е „Уплашеният човек”, а втората се казва „Мъжката самота”. Третата – „Слепият часовникар” съдържа най-доброто от политическите ми експлозии, но засега ще ги оставя настрана, защото не искам да превръщам миналото си в пророчество, нека бъдещето се занимае с тези текстове. Сами по себе си те са някаква литература, която говори добре за мен, но отдавна надраснах политическото и съм осъзнал следващата си мисия. Ще се разочаровам отново от себе си, ако и тя остане напусто бродене из пустотата.

?Обществото ни болно ли е или е отчаяно?
- Обществото ни е тъпо, защото позволи като цяло да го доведат до пълно отчаяние и сега боледува от безбожие, безсмислие, бедност, безделие, безпомощност, безпросветност, бездарие, безбъдност и бесовщина.
Хроническо заболяване, да хленчи и да се оплаква, да завижда и да мрази, това е доброволна гърбица, изкривяваща собствената му вина в агресия срещу безпомощните малцинства, срещу собствените си жени и деца. Казано е : гърбавия само гробът го изправя.

?Ние сме от поколението, което вярваше на родителите си, че има по-добро бъдеще. Но това се оказва една голяма илюзия. Вие подхранвате ли я все още или загасна и у вас?
- Кажи ми миналото си и ще предрека бъдещето. Не вярвам в доброто бъдеще, вярвам в бъдещото прераждане. Сърбам всичко, което сам съм си надробил, и търся вината само и единствено у себе си за всички грешки, фалове, глупости, поражения и безсмислени сражения. Ядосвам се, че Господ ми е дал толкова таланти, а аз дишам сред елитната посредственост.
Нашата илюзия остаря, вече не става за нищо, но ние колективно я подхранваме със самотно самосъжаление. А тя впива пред очите ни лилаво-развратните си устни в поредния платен убиец на илюзии. Оставете я да клечи пред копчалъка на клиентите си и забравете, че сме си били някога епидермално близки.
Аз разбирам и разговарям с мъртвите си родители, те се гордеят още с мен, както и аз със почтените си до глупост чудесните мои деца, преносители на фамилията в близкото бъдно.
Родителите ми бяха идеалисти, от техният идеал изродите си направиха нещо като душ за масажиране, и до днес си къпят натрупаната кир под онова, което тече от рога на изобилието...

?Литература ли е това, което създават съвременните писатели, които използват свободата на писане, на мислене, на мнение за украшение, а не за творчество и бълват продукция, която четат само роднините им?
- Литература е. Всеки, който издаде книга се нарича писател. Велика е нивата на графоманията – прочете изследването на Росен Тахов „Книга на гениите” и ще убедите, че и най-четените някога писарушки в крайна сметка се оказват гениални графомани. Без извинения.

?Световният климат рязко се променя. Опасни стихии бродят по земята и я променят. Накъде отива светът? Дали природата не си отмъщава на народите на тази планета земя?
- Светът се връща натам, откъдето е дошъл. Но това е измамно завръщане, защото улеят на спиралата води нагоре. Изпитанията продължават. Изкушенията на глобализма са новата заблуда след вярата в комунизма, в равенството. Демокрацията е фалшива свобода. Свободата е лукс и аз си я позволявам, защото съм свободен, освободен, защото свободата е моя мерцедес и моя предизвикателен хотел. В него пускам само себеподобни.

?Хората стават все по-отчаяни, все по-малко оптимисти? За какво си струва да се живее в България?
- Всеки заслужава съдбата си. Бог помага на победените, но само, ако вярват в него. И аз понякога съм напълно отчаян. Забравям понякога кой съм, защо съм и защо допускам да се сравнявам с по не талантливи от мен? Пример ли? Реших да експериментирам и нарочно пуснах „Псалм”, водещото стихотворение в книгата ми в три анонимни конкурса. Такива прозрения идват на трийсет години веднъж, без да имам заслуга за това. И трите уж профижурита се разминаха трагично със съдържанието и формата на освещението: ”Онзи, които първи те презря, нищият, с когото си глаголиш, него утре за любов ще молиш, щом до нас, Спасителю, опря.” Какво да кажат ония, за които кръстчето е вид медальонче?

?Какво не трябва да забравят хората на ХХI век?
- Че най-ужасното удоволствие е, когато някой мисли вместо теб.

?Мисълта, с която започва денят ви, с която се събуждате?
- Заспивам в малките часове с мисълта: ”Господи пази се! Бог здраве да ти дава, пази се, защото без теб сме загубени. Жив и здрав да си Господи!”

?Скоростта на живота е катастрофична. Всички сме се юрнали по новия дълъг път на информационната ера и нямаме време да се замисляме. Но мнозина твърдят, че вървим към ново прераждане, наречено духовност. Вярвате ли в такива прогнози?
- Всеки, който се познава добре и е получил лични доказателства, че е повече добър човек, отколкото лош, значи е жив представител на Седмата раса. Тук сме, има ни вече, но все още се разпръснати, отдалечени в различни географии, все още сме незабележимо мъничко малцинство. Но точно ние сме разузнавачите на утрешното човечество. То всеки ден затъва в блатото на материализма, на вещоманията, но предстои да се задави и да умре от собственото си слюнкоотделяне. До края на този век консумативната алчност на корпорациите ще раздуха още няколко регионални войни, но
високотехнологичният световен комунизъм ще изчерпа до край своята свръх производителност и ще дойде Седмата раса, Новите учители и духовните водачи, проповядващи мир и разум, а не насилие и износ на износената демокрация.


Въпросите зададе Евелина Здравкова, www.marica.bg


« назад
КОМЕНТАРИ
ТОРОСС 27.06.2011 15:32 | #1

Това за Седмата раса ми звучи като от Канал 3 и монолозите на Светлина Озарена Тъмнина Утрина и т.н. А може да реплика на Ницше и неговия ресантиман добре намерен от Гео Милев - "вековната злоба на роба". А нищо чудно според фенските предпочитания на Румен да е описан човека на 7 раса така: луд фен на създадения от БКП отбор на ЦСКА членуващ в "кръга ЦСКА" с Дучето двойника на Кобзон Патрашкова Явор Дачков Гарелов Светла Петрова и т.н. активно участващ в митинги за "спасяването на ЦСКА" пак със същите герои отразени обилно от флагмана Сашо Диков активно възхищаващ се от бисерите на Д. Пенев и прозренията на Гърнето Титаните Перо и други пернишки деятели на прехода.
Напиши коментар
Трябва да сте логнат, за да публикувате коментари
Сп. "Книжарница" брой 77

ИНТЕРВЮ
Паоло Джордано: Всеки един от нас е просто число

За да може да се опознае един човек добре, трябва да се достигне до някаква негова тъмна част

15.06.2011
ИНТЕРВЮ
Бойко Пенчев: Не виждам в близко бъдеще шанс за български Нобел

Литературната критика фигурира единствено в малките, специализирани издания

23.06.2011
ИНТЕРВЮ
Румен Леонидов: Господ се оказа най-големият самотник

Той помага на победените, но само ако вярват в него

22.06.2011
Само за жени

Когато слънцето залязва - изгрява "Хеликон"



Потребител:
Парола:

[Нова регистрация]
Самоиздаващ се писател продава милиони
Джон Лок не искал да бъде „глобяван” от издателите
Ърнест Хемингуей – герой или страхливец?
Журналист от „Индипендънт” разкрива истината за знаменития писател
Да си спомним за сицилианеца Пирандело
Без него днешната италианска литература нямаше да е същата
Премълчаните исторически факти вече в книга
Акад. Велев вади цялата истина, известна само на историците
Актуални литературни конкурси
?Книга за гробището? - вдъхновена от Киплинг
Ник и Маугли си приличат. По какво – ще разберете, след като прочетете
Известни учени се оказаха агенти на ДС
Комисията по досиетата разкри доносниците във Висшата атестационна комисия
Принципът „Чибо” ще спаси книжарниците
До 2025 г. търговията с традиционните книги ще спадне с 31%