Въпреки че класическите буджуцу били създадени от и за специален сегмент на феодалното японско общество, е грешка да се заключи, че дисциплините им са отживелица или са предназначени само за японци. Днес, в XX век, продължават да функционират много школи, практикуващи класически буджуцу. В съвременните си роли тези школи представляват културен резервоар на вярвания, обичаи и практики, които оказват благотворно влияние на модерния човек в търсенето му на начини за подобряване на отношенията с неговите ближните.
Една от основните причини класическите рю да са способни да запазят необикновената си гъвкавост през дългите години на своето съществуване е, че те винаги обръщат голямо внимание на накаима – „в средата на сегашното“ или „вечно настояще“. Така, въпреки турбулентните и мощни сили на времето, които неизменно се опитват да разрушат всичко, класическите бойни дисциплини почти не са се отклонили, било по цел или форма, от първоначалната си същност. Но има някои важни моменти, които трябва да бъдат разбрани от онези, привлечени от класическите бойни дисциплини и желаещи да се присъединят към тях.
Практикуването на класическо бойно изкуство е уникално предизвикателство за всеки човек. Независимо от степента на лично удовлетворение или ниво на технически умения, достигнати от обучението в подобни съвременни сходни дисциплини като кендо, джудо, карате-до или айкидо, си заслужава всички, които имат опит да обмислят възможността за изучаване на истинско класическо бойно изкуство. Тези, които нямат опит в никоя от модерните форми, не бива да се отказват от изучаването на класическо бойно изкуство само поради тази причина.