Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
2. Написани само с главни букви
3. Написани на латиница
4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]

30 години след блестящия превод на Тодор Нейков, Боряна Цонева ни предлага своята гледна точка към оригинала на едно забележително заглавие на още по-забележителния  и неповторим в световната литература философ, есеист и романист Мигел де Унамуно – „Абел Санчес” – историята на една страст, вечна като самия живот и всемира около него – ЗАВИСТТА.

Чрез историята на своя герой, Хоакин Монегро, талантлив лекар и прекрасен оратор, авторът ни потапя в дебрите на човешката душа и в ада, през който тя преминава в борбата със самата себе си и със собствените си демони в търсене на спасение, искрена прошка и смирение. Звучи познато и вечно дори !!!

 А защо ни се случва всичко това, героят ще ни разкрие с думите си: „Аз не поднесох науката си с чисто сърце на Господа, не търсех правдата и познанието, а награди и слава, стремях се да бъда повече от Него, повече от другия. Но Бог не ме спря, а аз, безумецът, исках да срутя олтара му, защото не мислех за нищо друго, освен за себе си”... И затова единственото, което успява да постигне е да срути собствения си олтар, да загуби себе си, т.е. вярата в доброто, т.е. – всичко.

А после?

А какво означава това – отговорът ще откриете сред страниците, сред монолозите и сълзите на истинското покаяние на Човека в книгата на великия испански писател  Мигел де Унамуно „Абел Санчес”.

Запомнете това заглавие и го потърсете, когато сте готови да му се посветите !