| Издател | Изток-Запад |
| Брой страници | 472 |
| Година на издаване | 2011 |
| Корици | меки |
| Език | български |
| Тегло | 685 грама |
| Размери | 21x14 |
| ISBN | 9789543218334 |
| Баркод | 9789543218334 |
| Категории | Социология и политология, Хуманитарни науки, Книги |
Членовете на либералното политическо семейство са известни. Някои от тях продължават да структурират политическото пространство и днес (ДПС, НДСВ), а други, които вече са отстъпили пo встрани (РДП, ЛСНИ, ЛДА), би трябвало да са опазили все още спомените за вчерашния ден. С този сборник от интервюта се опитахме да запазим „автентичните гласове” на част от либералите, които от първо лице споделят оценките си за прехода, за своите успехи и провали, надежди и разочарования.
С помощта на фондация „Фридрих Науман” успяхме да интервюираме 31 политици от различни либерални „поколения”. Не сме търсили баланс между отделните партии, като в сборника бяха включени всички, които се съгласиха да споделят с една по-широка публика спомените си за миналото. Не сме забравили и представителите на младежките либерални организации, разговаряли сме и с едни от първите сътрудници на фондация „Науман” в България.
Едва ли може да се очаква, че публикуваните тук интервюта ще говорят на един глас. Напротив, очертаната от представените разговори картина е пъстра, многопластова и често доста противоречива. Двайсет години след промените в Източна Европа българските либерали продължават да търсят своята идентичност.
Все още няма мнения за тази книга.
Напиши коментарЩе бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
Книгата представлява сборник от интервюта с бивши и настоящи политици и общественици. Водещата нишка трябва са идеите на либерализма и имат ли те място в политическият живот на България. Авторите са подредили интервютата по азбучен ред – започва се с Александър Йорданов и се завършва с Цоньо Ботев.
Веднага се набиват няколоко основни извода:
- Хората, които са извън активната политика са далеч по откровени от действащите политици и твърде често настоящите им позиции се разминават с действията им, когато е трябвало да взимат решения, но не се признават грешки.
Показателни в това отношение са интервютата на Александър Йорданов, Димитър Луджев и Марко Тодоров. Последният все още го помните и като министър на образованието .
- От интервютата ясно личи, че това дали се определяш като либерал, консерватор , десен или центрист – по-често зависи от външното финансиране на европейските фондации. И съответните политически борби и разцепления са на тази основа и по-рядко на идейна. Все пак това е далеч по добрият вариант, отколкото неясното финансиране от спорни икономичиски субекти. Същото вожи и за така наречените политолози и социолози, които за 20 години са все едни и същи .
Сборникът е ценен исторически извор, случайно или не, само Радикалдемократическата партия е предала документите си в Държавния архив. Полезен и интересен е не само за изследователите, но и за хора преживяли политическите процеси през последните години. Интервютата дават категоричен отговор на въпроса –„Защо се случи така ?“
Разлистете ги!
Антон Марваков, Хеликон Благоевград