Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
2. Написани само с главни букви
3. Написани на латиница
4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]

След „Вторият пръстен на силата” някои страни от писането на Карлос Кастанеда изглеждат просто като белетристика. Въведението към „Дарът на орела”, следващата книга, съдържа и уговорка за пасивното изложение на системата на толтеките. За запознатите е ясно, че дори на по-ранни фази от този труд, е невъзможно да се даде оперативно обяснение на т. нар. „безупречност” и „чувство за собствена значимост” – понятия, които означават единствено правилен начин на действие. Хронологията и фабулата придобиват значение на смисъл за един текст, който започва като антропологично изследване, прогресивно се усложнява, за да завърши като няколко надграждания в обща представа за т. нар. други светове.

В „Огънят отвътре” любопитните ще намерят кратки обобщения за сексуалната енергия като единствената енергия, с която воините разполагат, за тайнство на живота, което включва неизменен процес на създаване на съзнание при всеки полов акт, за  възникването на съзнание още при зачеването и т. н. Частично обяснение намират проблемите на Кастанеда да бъде действащ водач на подбран магически отряд, както трябва да бъде според толтекското правило; след вече споменатото несъответствие между неговата енергийна конституция - „нагуал” или катализатор при навлизане в непознатото - и групата около него, по презумпция представляващи един нов отделен цикъл от „виждащи”. Оказва се, че с някои свои склонности Кастанеда е по-близко до по-предходен цикъл, този на учителя на Дон Хуан т.е. споделящ някои практики, които се явяват малка или голяма пречка пред крайната и окончателна цел, така както последната е формулирана.

Несъмнено „Огънят отвътре” представя една абсолютно съгласувана картина на всичко онова, осмислянето на което за добро и за лошо е било породено най-вече от усилията на Кастанеда да свърже един индиански мироглед със света на белия човек. Самото заглавие на книгата отговаря на запалването на всички снопове вътре в човека или в човешкия пашкул, така както според тази традиция е виждано човешкото същество – създание от светлина. Това постигане или оставянето то да се случи преди смъртта е навлизането в т. нар. „трето внимание”, т.е., вероятно всичко или единственото, което съзнанието може да направи, за да не изчезне. В този смисъл е и изумителната съпоставка между подходите, борбата и нрава на т. нар. стари и нови „виждащи”. Тази перспектива отново се основава на думите на нагуала Хуан Матус, който в случая на говорещ учител разтваря словесната рамка за векове наблюдения на т.нар. отвъдно.