Ваши преПОДОБИЯ (о. Ирофрафий и о.Павел),
Нали точно вие(и такива като вас) ни уверяват, че Бог е у всеки един от нас, че у всеки един от нас има частица от Него?. А ето: срещнахте човек, който е повярвал в това(почувствал е божественото в себе си) и вие веднага го обявихте за .....луд!?????????
Е, и к’во правим сега? Вие сигурно се каните да му спретнете една кладичка - както са постъпвали с лудите вашите предшественици (разни „о”-та от Средновековието). Пък аз.... Кой аз ли? Амииии....аз ще ви пазя да не си опърлите там брадите, че те май са единственото, което ви оприличава на божии служители.....:)
Жив огън
Автор: Горазд Зографски
| Издател | Захарий Стоянов |
| Брой страници | 262 |
| Година на издаване | 2011 |
| Корици | меки |
| Език | български |
| Тегло | 290 грама |
| Размери | 20x13 |
| ISBN | 9789540905709 |
| Баркод | 9789540905709 |
| Категории | Българска проза, Съвременна българска литература, Българска художествена литература, Художествена литература, Книги |
...И внезапно изумявам: как е възможно да летя по този начин, дa дишам - отвъд всякаква атмосфера? Да мисля!
Но аз съществувам, разсъждавам, жив съм - повече от всякога, колкото и да е странно.
И се нося в пространството. Пламтящото кълбо - моята родна планета Земя - се смалява, превръща се в огнена точка, която се стопява, избледнява, изчезва.
Като че ли вече нямам тяло, а същевременно се „разсейвам" в пространството, придобивам космически размери. Бродя като някакъв огромен облак с шеметна скорост.
Напускам слънчевата система, край мен прелитат планети, звезди, цели галактики. И по-точно не покрай мене, а през мен, вътре в мен, защото продължавам да нараствам, обхващайки всичко.
Крещя и гласът ми пронизва вселената:
- Аз съм Той!... Аз съм Той!... АЗ СЪМ ТОЙ!... .
Съзнавам съвсем ясно своята божественост, неизмерима мощ, единосъщност с Него - Единственият, и с Космоса - това НАШЕ Творение - този всемир, изпълнен от жива, светоносна, пулсираща материя - където всеки атом е подреден, подчинен на една Воля, на един Ритъм, на един Закон - благославящ, животворящ, вездесъщ...
Не знам къде мога да благодаря на Автора на книгата, затова ще го направя тук:
Уважаеми Горазд Зографски, такава болка(като тази на Манол) преживях наживо, когато се разболя и си отиде от този свят човекът, който беше смисълът на живота ми. На Вашата книга попаднах случайно. Прочетох я „на екс”! То... и не би могло да бъде иначе - грабва и не пуска. С мене (поне) така се случи.... Обгори още веднъж душата ми тази Ваша история! Но за първи път почувствах болката си по нов начин – някак си светла и възвисяваща. И за първи път повярвах във нетленността на истинската обич. Затова искам да Ви благодаря за този ЖИВ ОГЪН, за Светлината и надеждата, които ми вдъхна Вашето сказание! Благословен да сте!
Един търтей съзнава своята божественост...луди са тези който четат написано от луд.
"Съзнавам съвсем ясно своята божественост"? Още един луд.
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
