Орехотрошачка
Такива изтънчени времена!
За чупене със зъби дума да не става.
И камъкът не си тежи на мястото,
излезе май от употреба сечивото,
с което сме трошили орехи
през първобитното си детство.
Дойде на смяна хитрата играчка —
орехотрошачка,
приятелка на глезени съпруги.
За кестените във горящото огнище
протяга всеки чуждата ръка,
пълзят обмислени студени ходове
към всяко простодушие тайнство.
Ох, неусетно стана толкова заплетено
и обиколно, скришно, подло, ох,
пълзят край мене паяшки съчувствия,
сълзата ми безпомощна
оплитат в сложените си мрежи.
С лисичи стъпки клюката ме дебне
край изворчето изповедно.
Смеха си да не смея да разсипя —
тъй откровено, звънко лакомство
за всички човки завистливи!
Какво, да се укрия злобно във черупката?
— Душата ми е бодра, гола, беззащитна
като дете в корито.