забележителна, трогателна, възвишена, какво повече от това. как може да бъдат забравени личности като Яна Язова и професор Балабанов!!!!!. О Неразумний юроде!!!!!!
Пролетта на Мо. Ранните писма на Яна Язова до Александър Балабанов
Автор: Шинка Дичева - Христозова
Рейтингът се формира от продажбите в системата на Хеликон
| Издател | Фабер |
| Брой страници | 132 |
| Година на издаване | 2010 |
| Корици | меки |
| Език | български |
| Тегло | 185 грама |
| Размери | 21x14 |
| ISBN | 9789544004088 |
| Баркод | 9789544004088 |
| Категории | Спомени и документи, История, Книги |
Ранните писма на Яна Язова до Александър Балабанов
Името на Яна Язова кодира в себе си много страх и сила, любов и обида, престъпление и ненаказание. То остава за дълги години обречено на мълчание, натоварено с табута и мръсно в чисто политически контекст. За неудобните писатели е удобно да се мълчи. Но дори и в бездната на тишината сякаш говори сянката на Мо, която провокира общественото битуване не само в 30-те години на XX век, но и днес. Малцина са хората, проявили интерес към работата, живота и съдбата на загадъчната жена. За жалост, нейната популярност е скандално обвързана с многото въпроси около смъртта й през 1974 г., както и с неизвестното местонахождение на голяма част от ръкописите й. Не за това обаче става дума в настоящите страници.
Книгата „Пролетта на Мо” представя ранната кореспонденция на Яна Язова до Александър Балабанов. Епистоларните откровения между младата поетеса и именития професор са много над битово-комуникативното говорене, това е своеобразно съжителстване, чийто дом-плик затваря вратата пред общността. Само там двамата се чувстват заедно, сами; само там те могат да свалят маските на другостта. И да бъдат щастливи.
Ключови думи: лечение
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
20-те и 30-те години на XX век в България е времето, когато израства едно ново поколение творци, които тотално променят нашата литература. Това са новатори и безспорни таланти, оставили голямо количество произведения, на които е писано да останат завинаги в нашето национално съзнание. Яна Язова не е толкова известна като поетеса сред широката публика днес, но името й остава в литературната ни история.
Предложените в настоящата книга текстове са част от коренспонденцията между двама много различни като възраст, но същевременно толкова близки като чувствителност хора. Тези писма не са предназначени за чужди очи като замисъл и затова са толкова истински. Те показват отношението между двама поети, които говорят на свой, изключително нежен език. Епистоларният жанр е истинско откровение, защото чрез него опознаваме не само хората зад текстовете, но и епохата, в която са били създадени.
Красимир Червенков, Хеликон Пловдив
