Преди да напиша коментара си, ще кажа, че много харесвам Андрей Слабаков, но е по-добре да не се занимава с писане на простотии. И така, какво можем да кажем за творбата му?Изключително подходящо подбрано заглавие! Книгата си е в типичния за автора стил. Какво друго да се очаква от човек, посветил на любимата си стихотворение, което, по думите на актьора Любен Чаталов, я е накарало да се втурне вбесена на снимачната площадка на "Под игото" и да даде да се разбере на Андрей. Цитирам по памет- "Обичам кривите ти пръсти и ушната ти кал, / обичам космите ти гъсти и марсола ти узрял..." Може би , ако си затворим очите и погледнем много, ама много благосклонно на нещата, бихме могли да кажем, че влюбеният се е опитвал да изрази нежните си чувства, като направи своя трактовка на "Сонет 130" на Шекспир. Или се е надявал да бъде забавен. Но всъщност се е получило нещо, което наподобява драсканица на третокласник по стената на училищната тоалетна.
Разклати след употреба. Писоарна лирика
Автор: Андрей Слабаков
| Издател | Захарий Стоянов |
| Брой страници | 160 |
| Година на издаване | 2010 |
| Корици | меки |
| Език | български |
| Тегло | 412 грама |
| Размери | 26x20 |
| ISBN | 9789540905693 |
| Баркод | 9789540905693 |
| Категории | Българска поезия, Съвременна българска литература, Българска художествена литература, Художествена литература, Книги |
Слабаков обич неприличните думи. И те го обичат и му служат по-добре, отколкото той на тях. Може би, защото не му отива да служителства, да прислужва, да бъде слуга дори на собствените си слова. Той знае, което не всеки знае: мръсни думи няма, има мръсни души, има мръснишко подсъзнание, има вулгарен цинизъм. А присмехулникът нито хули, нито умира от смях - той се присмива над съвършенството да си глупак.
Андрей Слабаков - колкото по-бездарен, толкова по-нахален.
Самоцелно, но забавно.
Дивна тъпота!
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
През миналия век, в разгара на Студената война, немският интелектуалец Гюнтер Грас написа: "Живеем в яйце". Днес, в условията на Световна криза, българският интелектуалец Андрей Слабаков припозна битието ни като огромен кенеф.
Цинизмът е не просто творческа приумица, той е гражданска позиция, копнееща за публичност. Формите са крайни поради съдържанието - то трябва да бъде променено, разтърсено, разбито или ... завинаги извадено от употреба.
Така нареченият наш живот.
Людмила Еленкова, Хеликон България
