Просто класика в жанра - възхитителни академични пътеписи и вдъхновяващи полемични некролози. Ако някой се чуди какво е това "академичен пътепис" или пък "полемичен некролог", може би тъкмо от тази книга ще разбере най-добре. Поздравления за автора!
Тук лежи заекът
Автор: Йордан Ефтимов
Рейтингът се формира от продажбите в системата на Хеликон
| Издател | Сиела |
| Брой страници | 204 |
| Година на издаване | 2010 |
| Корици | меки |
| Език | български |
| Тегло | 255 грама |
| Размери | 20x14 |
| ISBN | 9789542808442 |
| Баркод | 9789542808442 |
| Категории | Съвременна българска история, История на България, История, Книги |
"Ние сме длъжници на мъртвите. Дължим им най-главното: честно отношение към тях. Защото следването на максимата "За мъртвите добро или нищо" ни превръща в тотални лъжци. А да лъжем мъртвите е по-лошо дори от това да ги крадем."
Това биха могли да са встъпителните думи на сборника с некролози и пътеписи на Йордан Ефтимов. Сюзан Зонтаг, Джеръм Селинджър, Джон Ъпдайк, Йосиф Бродски, Питър Стросън, Волфганг Изер, Уейн Буут, но също и Ивайло Петров, Йордан Вълчев, Йордан Радичков, Константин Павлов, Христо Калчев, Кембълът са част от личностите и творците, за които в тази книга се говори откровено, без ръка зад гърба. Същото е и с местата. Йордан Ефтимов е безпощадно честен не само към мъртвите поети, писатели и философи. Той казва в прав текст каквото знае за българската литература и мястото й в контекста на световната. Така постъпва и с българина изобщо.
Страхотна корица на Капка Кънева.
Едно не мога да разбера: Ивайло Петров и Йордан Радичков - и до тях Христо Калчев?!
Добра е.
Просто велика книга! И в България се пишат такива, колкото и да не го признават някои.
Хубавото е в странността на тази книга. В нея Йордан Ефтимов надскача академизма на пословичната си ерудиция и преобръща на 360 градуса представите ни за модерност в литературата. "Тук лежи заекът" шокира, но и спонтанно налага ново изискване за канон.
Много неща съм чел за Селинджър от кого ли не, но есето на Ефтимов си заслужава. Само него да е написал, стига. Преди да прочета тази книга си мислих, че Йордан Ефтимов е чаровен тип, който се прави на луд. След прочита на тази, знам, че е много луд. Той е гениален. За мен той е гениален. И ако толкова искате българин да вземе онзи литературен Оскар, забравих му името, трябва да е Ефтимов за тази книга.
няма да го чета този.
Ние сме длъжници и на мъртвите, и на живите. По-точно - прав е Йордан Ефтимовх - че ако замазваме биографиите на мъртвите, ако не можем да ги оценим в цялата им пълнота, значи не можем да бъдем честни изобщо един към друг.
ега ти... това е книга! за тези, които четат... все пак...
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
Йордан Ефтимов е литературен критик и поет
Йордан Ефтимов е роден на 23 януари 1971 г. в Разград. Завършва Националната гимназия за древни езици и култури (1990) и Българска филология в СУ “Св. Кл. Охридски” (1995).
Йордан Ефтимов е главен асистент по теория на литературата в Нов български университет, София. От 1993 г. с прекъсвания е редактор на независимото седмично издание за култура “Литературен вестник”.
Автор е на пет стихосбирки, между които “Опера нигра” (2001) и “Жена ми винаги казва” (2005), а също и на научнопопулярните книги “Антична литература” (2001) и “Модернизъм” (2003).
Освен на академичните си задължения се отдава и на радиожурналистика - автор и водещ първо на предаването “Книжни тигри” по Radio France International (2001-2005) и на “Студио “Хеликон” в програма “Хоризонт” на Българско национално радио (2005-2007).
снимка: Добромир Панайотов
Йордан Ефтимов е роден на 23 януари 1971 г. в Разград. Завършва Националната гимназия за древни езици и култури (1990) и Българска филология в СУ “Св. Кл. Охридски” (1995).
Йордан Ефтимов е главен асистент по теория на литературата в Нов български университет, София. От 1993 г. с прекъсвания е редактор на независимото седмично издание за култура “Литературен вестник”.
Автор е на пет стихосбирки, между които “Опера нигра” (2001) и “Жена ми винаги казва” (2005), а също и на научнопопулярните книги “Антична литература” (2001) и “Модернизъм” (2003).
Освен на академичните си задължения се отдава и на радиожурналистика - автор и водещ първо на предаването “Книжни тигри” по Radio France International (2001-2005) и на “Студио “Хеликон” в програма “Хоризонт” на Българско национално радио (2005-2007).
снимка: Добромир Панайотов
