Прочетох на един дъх. Не очаквах книгата да ме грабне толкова много. Написана увлекателно и в същото време, много човешки. Горещо препоръчвам :)
Смъртта на поетесата
Автор: Сибел К.Тюркер
Рейтингът се формира от продажбите в системата на Хеликон
| Издател | Парадокс |
| Брой страници | 268 |
| Година на издаване | 2010 |
| Корици | меки |
| Език | български |
| Тегло | 361 грама |
| Размери | 21x14 |
| ISBN | 9789545531149 |
| Баркод | 9789545531149 |
| Категории | Романи и повести. Световни, Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги |
В "Смъртта на поетесата" Сибел Тюркер описва един сезон от живота на 22-годишната студентка Ерсин, която досущ като авторката си следва право и пише стихове. С това обаче житейските прилики между двете млади жени се изчерпват, защото отчуждената от всичко и всички главна героиня с мъжко име сравнява съдържанието на живота си с това на натъпканите с химикали натурални сокове, съдържащи „гъсто, ароматизирано, кондензирано и застрашително време, което очаква да бъде размесено с вода и изконсумирано." А тя си признава, че не умее да приготвя добри смеси, количествата и пропорциите са й чужди. Резултатът неизбежно е рядък и разводнен като ума й, който тя губи и отново намира, без това да я зарадва. Баща й с неговите прояви на тиха лудост е единствената й сродна душа, но умира от Алцхаймер и я оставя „насаме" с майка бивша танцьорка в бар и красива по-голяма сестра, чиято единствена грижа е брак по сметка. Когато Ерсин се запознава със забулената Елиф и се влюбва в приятеля й Самим, романът завива в неочаквана вероятно и за самата авторка посока, която читателят (дай Боже) започва трескаво да следва до самия му край, защото, както се твърди и в мотото на книгата, „чуждото умиране е най-загадъчното занимание на всички ни"...
Азиз Шакир-Таш
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
Деликатна корица, загадъчно заглавие, непознат автор. Както винаги издателство “Рaradox” не ме подведе. Намерих истинска находка.
Турция в края на 90-те, с неостаряващата си естетика и мистика. В търсене на своята идентичност, 22 годишна студентка по право “осъжда” капсулирания женски свят, дистанцира се от смазващата битова посредственост, директно изразява социалния си бунт. Всяко нейно преживяване е разгледано в пълната противоположност на средата, която го е зародила.
Много пъти се среща булото, естествено. Но има друг жест към него - то е моден аксесоар, не защитаващ устоите в една традиция, колкото прикриващ нейната разруха. Докато четях този текст, освен неминуемите сравнения със собственият ми вътрешен бунт и студентски илюзии, и едни други асоциации изскочиха - с текстове, формално нямащи никакво отношение към този - “Елегантността на таралежа” и “Норвежка гора”.
Препоръчвам не от феминизъм тази турска авторка. По-скоро от самокритичност, каквато на жените в България обикновено ни липсва.
Людмила Еленкова, Хеликон София - България
