Травми и чудеса. Портрети от Северозападна България
Автор: Бабак Салари - фотографии; Диана Иванова - текст
| Издател | Жанет-45 |
| Брой страници | 120 |
| Година на издаване | 2010 |
| Корици | меки |
| Език | български |
| Тегло | 271 грама |
| Размери | 18x16 |
| ISBN | 97895449196466 |
| Баркод | 97895449196466 |
| Категории | Фотография, Изкуство, Книги |
"Травми и чудеса: портрети от Северозападна България" е втори съвместен проект на Бабак Салари и българската журналистка Диана Иванова след "Моята улица. Кубински истории".
"Травми и чудеса: портрети от Северозападна България" е за загубата и болката на хора, чийто семейства се разпадат, защото някои заминават на работа в чужбина.
"Салари работи в традицията на Робърт Капа и Себастиао Салгадо. Заснети от непосредствена близост, неговите образи разкриват съвършено владеене на черно-бялата фотография.
В изпълненото му с човечност повествование, красиво и тъжно едновременно, нюансите на сивото ни разказват непознати, но нужни истории", е написал писателят Рауи Хадж.
През 2008 г. Салари посещава за първи път България и Северозападния регион, като гост на фестивала на спомените в село Горна Бела Речка, чийто инициатор е родената в Монтана Диана Иванова.
Дълбоко и лично го трогва темата за загубата, самотата на старите хора, емоционалната трансформация, травмата, през която целият регион преминава през последните 20 години заради миграцията на повечето млади хора към Западна Европа или други части на България.
За Бабак Салари преместването, чувството за загуба на ориентация, болката и изолацията са лични състояния, свързани с принудителното му живеене в изгнание в Канада повече от 25 години.
Заедно с Диана Иванова повече от месец се среща с хора в над 15 села около Бела Речка, Своге, Вършец, Монтана, Враца.
Резултатът са над 50 черно-бели портрета, съпроводени с интервюта за травмите и чудесата, съпътстващи самотата на старите хора в Северозападна България на фона на разрастващата се миграция към Западна Европа.
Все още няма мнения за тази книга.
Напиши коментарЩе бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
Една прекрасна малка книжка, събрала между кориците си голяма истина. Един проект тип "снимка/текст" на двама души, наглед съвсем несъвместими - Диана Иванова - писател и журналист с европейска и българска перспектива и Бабак Салари - фотограф от ирански произход, който от 28 години живее в изгнание в Канада.
Черно-белите фотографии на възрастни хора от българския Северозапад - запустяващия, застаряващ и най-беден район в страната ни и текстовете на Диана Иванова, които рисуват - вълнуващо и в дълбочина вътрешния мир и дневния ритъм на живот на обитателите на селата Бела Речка, Лютаджик, Долно Озирово.
Травмите у тези хора - от чувството за загуба, пренебрегнатост и изоставеност; чудесата в усмивката им, която се е запазила въпреки факта, че Северозападна България е преминала през толкова много промени. Напук на превратностите или може би именно заради тях, тези хора намират начин да живеят и да оцеляват.
Елена Алексиева, Хеликон Бургас
Травми и чудеса; катастрофи и спасения; отчаяния и упования в една черно-бяла книга на фотографа Бабак Салари и писателката Диана Иванова.
Тя не би могла да бъде по-лична, дори ако беше книга със стихове.
Макар че не е стихосбирка, прелива от поезия.
Фотографиите са плътни и наситени.
Черно-бели, сухи, без излишества.
Точно като живота на героите в книгата.
Жизнени, жилави, издръжливи, като от желязо. Хора, които оцеляват в железни времена.
Снимките имат вкус на дъжд, на ръжда, на кръв.
Лицата, ръцете, вратовете са целите в белези и бръчки от смях, от старост, от страдание.
Интимен свят – печката, котката, огледалото, кучето, козата, градината, ризата на ситни цветчета.
Текстът към всяка снимка е пестелив, само най-важното, като изречен през стиснати устни.
Книгата излъчва сдържан, но дълбок сантимент; уважение към хората; любопитство към тяхната цивилизация, която съществува тихо някъде встрани и потъва в миналото с красиво и просто достойнство.
Мария Донева - приятел и втори по ред ВИП книжар на Хеликон Стара Загора
