Цветята на дъждовната гора” e роман, с който можете да тръгнете на път. И в буквален, и в преносен смисъл!
Магическа реалност в духа на Исабел Алиенде и Карлос Кастанеда
Какво е желанието на сърцето ви!
В центъра на Манхатън, скрита в задната стаичка на една обществена пералня, се намира тайна „градина” с девет редки и ценни растения. Всяко едно от тях носи любов, власт, безсмъртие, богатство, свобода, магически сили, приключение, сексуалност и мъдрост…
Когато случайно открива това царство на тропически растения, Лила е на границата на отчаянието. На 32 години е (с разбит брак и служебни разочарования) и не знае в каква посока да поеме. Животът в големия град й е отнел всички илюзии. Тя е впечатлена от собственика на екзотичните растения – Арманд. Но прави грешка и става причина да откраднат ценната му колекция. Чувството й за вина я принуждава да се отправи на магическо пътешествие в дъждовните гори на Юкатан, Мексико, за да открие и върне загубените девет растения на желанието, които ще донесат на този, който ги събере на едно място, цялото щастие на света.
Накъде ще я отведат желанията на нейното сърце?
Марго Бъруин споделя, че като прототип на героинята си Лила от романа си „Цветовете на дъждовната гора“, недоволна от живота си рекламистка, е използвала самата себе си. Преди да се отдаде изцяло на писателската си кариера, тя е работила 11 години в рекламната агенция Ogilvy & Mather. „Цветята на дъждовната гора” е първият й издаден роман. Бъруин разказва, че предишните й опити са били повлияни от любимата й авторка, Маргарит Дюрас, но не успяла да излезе от нейното влияние. А и не били особено забавни.
През 2005 г. Бъруин решава да опита нещо ново. Преживява тежък развод и за да го преодолее, посещава психотерапевт на име Арманд Димеле, който по време на сеансите им се грижи за растенията в своя кабинет. „Той ме запозна със света на растенията”, казва русокосата Марго, която е израснала в Ню Йорк Сити. „Всеки път, когато вземаше малките си ножици и започваше да подрязва цветята, аз се фокусирах изцяло върху движенията му и по един изненадващо концентриран начин успявах да разбера всичко, което ми говореше в този момент. Растенията задържаха вниманието ми така, както нищо друго не беше успявало преди това.”
„Тя винаги е била писател по душа, но просто трябваше да изкара твореца навън”, споделя мистър Димеле. „Аз просто освободих в нея пространство, за да поникнат растенията. Разчистих почвата и я отървах от плевелите.”
Сюжетът започва да се оформя в съзнанието на Марго Бъруин, когато се разхожда из центъра на Манхатън и открива малка обществена пералня, пълна с растения. Собственикът й се оказва от Колумбия и споделя с нея, че пералнята е чудесно място да отглеждане на растения заради обилната влага и постоянната топлина от машините. „По целия път към вкъщи си мислех: „О, това е мястото, където Арманд би се чувствал чудесно!”, разказва Марго. „И след това цялата история просто мина като на филм в главата ми.”