Фундаменталната грешка на човека е, че в един момент се е отделил от целостта на живота. В този момент в него се е появило себеосъзнаването, което го е отделило от живота около него. Той се е изолирал и това го плаши. Стремежът му отново да бъде част от целостта на живота е създал този силен копнеж по Върховното. Човекът вярва, че духовните цели като Бог, Истината, Реалност и т.н., ще му помогнат отново да стане част от "цялото". Но самият опит да стане едно с цялото, да се интегрира с целостта на живота, го разделя още повече. Изолираното съществуване не е част от природата. Но тази изолация е създала стремежа да се търсят начини и подходи да бъдем част от природата. Но естеството на мисълта е да създава проблеми, но не и да ги решава.

Ключови думи: Вдъхновение за пролет