Демократичното общество постига своите цели посредством постоянни обсъждания и вземане на колективни решения, чиято цел е социалната полза и справедливост. Главният инструмент в този процес са дебатите и умението те да бъдат водени правилно, т.е. в унисон с истината, се превръща в неотменно изискване към всеки гражданин. Споровете се състоят в различни форми, често израждащи се в битови скандали, без отношение към логическия диалог и реторическата технология.
В тази монография аргументацията се разглежда като вид интерактивна структура, състояща се от речеви актове, чиято цел е да разрешат конфликта в нечия полза. Авторите показват как всяка от речевите стъпки, известни като погрешни твърдения, може да се разглежда като резултат от нарушаването на основните правила за воденето на спор.
Книгата се състои от две части. Първата част е посветена на прагматическия анализ от позициите на теорията на речевите актове. Особено място заема анализът на имплицитните и косвените речеви актове, а също така и на презумпциите и сложните типове аргументация. Във втората част са показани десет основни правила за водене на дискусия и типовете нарушения на нормативните предпоставки, възникващи в процеса на разрешаване на спора.
Изследването има интердисциплинарен характер и е предназначено за логици, езиковеди, философи, реторици, юристи, политици и за всички, които се интересуват от теория на аргументацията.