Прекрасен фин хумор, страхотно четиво. Невороятно забавни персонажи. Препоръчвам горещо.
Сватовникът от Перигор
Автор: Джулия Стюарт
Рейтингът се формира от продажбите в системата на Хеликон
| Издател | Кръгозор |
| Брой страници | 292 |
| Година на издаване | 2010 |
| Корици | меки |
| Език | български |
| Тегло | 255 грама |
| Размери | 14x21 |
| ISBN | 9789547712188 |
| Баркод | 9789547712188 |
| Категории | Съвременна световна проза, Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги |
Без любов ние сме просто сенки.
С минаване на времето съмнителният изглед на селцето Амор сюр Бел се влошаваше. Само преди едно поколение то имаше четири пъти повече население. Оттогава насам единадесет къщи бяха опустели и клекнали на колене в отчаяние.
Не особено впечатляващият вид на селото обаче работеше в негова полза. Защото англичаните, които прииждаха като скакалци, решиха, че мястото е прекалено грозно, за да бъде колонизирано. В резултат на това селцето се радваше на привилегията да бъде единственото място в радиус от километри, населено само с местни жители, чийто брой уточняваше табелата:
„Намалете скоростта! Ние сме само 33-ма!”
И значителна част от тях са самотници. Това забелязва Гийом Ладусет – бръснарят, който е принуден да се откаже от работата си, тъй като напредналата възраст на клиентите му означава, че много от тях вече са плешиви. Той решава да се заеме със сватовничество, защото, въпреки името си, любовта е единственото нещо, което наистина липсва в Амор сюр Бел.
Сватовникът съветва своите клиенти:
- Не всеки се влюбва моментално. Любовта е като доброто касуле, трябват време и постоянство. Някои парченца са вкусни, докато други може да бъдат гранясали и да те стреснат. Може дори да срещнеш някоя изненада като малко зелено копче, но трябва да изядеш цялото блюдо.
Но как той ще накара любовта да се събуди и разцъфти за другите, когато сам не е разрешил проблемите на собственото си неспокойно сърце?
Добре дошли на място някъде, някога – в безвремието, където владеят романтиката, богатите аромати, смехът. Възможно е и на вас да се случи – огледайте се... щастието може би е до вас!
„Надявам се „Сватовникът от Перигор” да ви отведе в Югозападна Франция, едно от любимите ми места в света. И да ви вдъхнови да го посетите някой ден. А когато стигнете там, не забравяйте да опитате всички видове кексчета и тортички, които ще ви съблазнят в местните сладкарници. Никога не се знае какво ще намерите в някое от тях...
Bon voyage!”
Джулия Стюарт
Разкошна! Стана любимата ми книга!
Много ми хареса. Успокояваща, приятна книга, която можеш да четеш отново и отново... и отново. Трябва да има повече такива книги в този забързан свят!
Прекрасна книга!!! Дълго време не започвах да я чета, защото предполагах, че много ще ми хареса и после ще ми липсва. Точно така и се получи!
Моля Ви, препоръчайте ми други подобни книги?
За тези, които сега за първи път ще прочетат "Сватовникът от Перигор", им завиждам за удоволствието, което ще преживеят с това пътуване към извечния блян на всеки човек - споделената любов!
обикновено не пиша коментари, но съм изненадана, че тази книга минава между капките - книгата е невероятна! забавна, добре написана и добре преведена; хора, заслужава си да я прочетете - или ще пукнете от смях, или ще се влюбите. Четох, четох и искам още!
Хареса ми, когато Гийом отиде на лекар и веднага му поставиха диагноза "разбито сърце" заради сълзите, които се виждаха стаени в очите му и заседнали в гърмото му...
Изключително смешно! Честно, просто е невероятно, отдавна не съм чела толкова приятна и забавна книга .Има лафове, които ще ми влязат в речника
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
Едно страхотно попадение на издателство „Кръгозор“ е книгата „Сватовникът от Перигор“. Джулия Стюарт ни пренася в един микрокосмос, наречен Амор сюр Бел – малко френско село с 33-ма (вече 32-ма) жители. Съдбите на всички герои са преплетени и няма как да е по друг начин в такава общност. Скрити са много тайни, недоизказани са много мисли, неразкрити са много чувства. Всеки жител е като представител на цяла гилдия – Гийом Ладусет е бръснарят, вече сватовник; Фабрис Рибо е кръчмарят; Ив Левек – зъболекарят и т.н. И нашият герой Гийом е решил да събере самотните сърца в селото, но в един момент ще му се наложи да се изправи пред собствената си самота и изгубена любов, заради нерешителността си в миналото. Днес Емили Фрес отново живее в Амор сюр Бел и може би е време след толкова години да се случи нещо... Разказана с много финес и уникален хумор, историята ни грабва от първата страница, за да разкрием заедно с авторката съдбите на тези малки, но уникални по своему хора и всичко това подправено с разкошни ястия от френската кухня.
Станислава Чалъкова, Хеликон – Велико Търново
Всеки, който е чел „Шоколад” и „Къпиново вино” на Джоан Харис или е гледал „Добрата година” с Ръсел Кроу и Марион Котийар, мигом ще разпознае същата слънчева, зелена, със сочния вкус на бяло грозде и омайния мирис на златни ябълки Южна Франция, която описва и Джулия Стюарт в своя роман ”Сватовникът от Перигор”.
Това е една странна история за едно малко селце. Толкова малко, че в него живеят само 33-ма души. 33 самотни души. И въпреки романтичното име, което носи селцето – Амор сюр Бел – любовта е именно това, което липсва най-много на жителите му. „Банално”- ще каже някой. – „Поредната приказка, която се опитва да ни пробута стари максими като тази, че любовта върти света”.
Аз не знам дали Любовта върти света, уважаеми читатели. Но, ако и вие като мен сте разбрали, че без любов ние сме просто сенки – моля, заповядайте! Разгърнете тази книжка. Ще ви хареса историята, която разказва тя. История за любов и приятелство, за съперничество и дълго крити тайни, за умението да подстригваш, за изкуството да готвиш, но най-вече за изкуството да обичаш...
Подправена с неподражаемия вкус на касуле и, може би, едно зелено копче.
Насладете и се!
Това е една странна история за едно малко селце. Толкова малко, че в него живеят само 33-ма души. 33 самотни души. И въпреки романтичното име, което носи селцето – Амор сюр Бел – любовта е именно това, което липсва най-много на жителите му. „Банално”- ще каже някой. – „Поредната приказка, която се опитва да ни пробута стари максими като тази, че любовта върти света”.
Аз не знам дали Любовта върти света, уважаеми читатели. Но, ако и вие като мен сте разбрали, че без любов ние сме просто сенки – моля, заповядайте! Разгърнете тази книжка. Ще ви хареса историята, която разказва тя. История за любов и приятелство, за съперничество и дълго крити тайни, за умението да подстригваш, за изкуството да готвиш, но най-вече за изкуството да обичаш...
Подправена с неподражаемия вкус на касуле и, може би, едно зелено копче.
Насладете и се!
Ваня Хинкова, Хеликон - Русе
Може ли любовта да се превърне в професия? Отговорът може да открие всеки в "Сватовникът от Перигор". С голяма доза хумор, романтика и френски блюда, Джулия Стюарт ни пренася в странното ежедневие на 33 -та чудати жители на френското селце Амор сюр Бел, където по ирония липсва точно любовта.
Всеки прочел книгата ще се забавлява от сърце със симпатичния бръснар Гийом Ладусет, който един ден решава да се "преквалифицира" в сватовник. А дали бръснарят някога е срещал любовта и доколко той може да помогне на своите съседи да открият магията наречена любов?
Наситена с много емоция и красота тази книга разкрива стремежът на човека да бъде
щастлив.
Всеки прочел книгата ще се забавлява от сърце със симпатичния бръснар Гийом Ладусет, който един ден решава да се "преквалифицира" в сватовник. А дали бръснарят някога е срещал любовта и доколко той може да помогне на своите съседи да открият магията наречена любов?
Наситена с много емоция и красота тази книга разкрива стремежът на човека да бъде
щастлив.
Кремена Динева, Хеликон - Бургас
Джулия Стюарт израства в Западен Мидланд, Англия. Изучава френски и испански език и следва журналистика. Няколко години преподава английски във Франция и Испания. Работи като журналист и пише статии за „Индипендънт” и „Индипендънт он Съндей”. През 2007 година се премества със съпруга си, който също е журналист, в Бахрейн, където птиците дишат запъхтяно като кучета и температурата е над 40 градуса. Така поне изпитва носталгия по английския климат...
