Рафаело Санцио (1483-1520) е един от корифеите на италианския зрял Ренесанс, чиито шедьоври се отличават със съвършена композиция и са визуализация на неоплатоновия идеал за човешко величие.
Роден в Урбино, ученик на Перуджино, още с първата си значителна творба "Годежът на Девата" (1504), той дава категорична заявка за неповторим стил. През 1505 г. идва във Венеция, привлечен от славата на Леонардо да Винчи и Микеланджело. Между 1505-7 рисува серия Мадони под влиянието на Леонардо, използвайки пирамидална композиция и sfumato - размиване на контура в облак светлина и сенки. Стилът на Рафаело е кристално ясен и отворен към красотата на формата, най-вече - женската. През 1508 г. Папата го кани във Ватикана. Последните 12 години от живота си прекарва в Рим, изписвайки папските покои (Stanza della Segnatura). Връх на римската му серия от мадони е Сикстинската мадона (1513), с която Рафаело сякаш спуска завесата на Класическия Ренесанс.