Погледнете картината “Dulle Griet” на Брьогел или антропоморфните пейзажи на Южната холандска школа. Ще откриете, че при смяна на зрителния ъгъл или на разстоянието, отделящо наблюдателя от платното, изобщо при промяна на начина на гледане, насред гъмжащите детайли става видима нова форма. Холбайн, Дюрер, Арчимболдо са автори на такива двойствени изображения, криещи образ в образа, или анаморфози. Двойствената природа на социалното е структурно подобна; вниманието, което е необходимо при самото гледане, както и помощните средства за него (промяна на разстоянието, на зрителния ъгъл, употреба на инструменти - огледала, призми и други отразяващи повърхности, разположени под различни ъгли и т.н.), имат своите аналози в гледането към социалното и съответно във вариациите, които предизвикват. По сходен начин двете нива на изображението отговарят на двете нива на онтологията на социалното: от безбройнцте ангажирания - описания, класификации, твърдения, противоречия и тяхното движение - се раждат и укрепват нови същества: класи, идентичности, групи, видове хора и видове съвместни форми на живот като „капитализма" или „суверенната държава". Тази книга се опитва да разкаже как става това.