„Владетелят“ е най-известното произведение на ренесансовия мислител, философ и дипломат Николо Макиавели.
Творбата се смята се за едно от първите - ако не и първото изобщо - произведение на политическата философия. В книгата са анализирани механизмите на власт (завладяване, укрепване, задържане на властта и т. н.). Едно от главните действащи лица е Чезаре Борджия.
Книгата е създадена през 1513 г. и е публикувана посмъртно през 1532 г. Авторът я посвещава на влиятелното флорентинско семейство Медичи, чието благоволение Макиавели по този начин се опитва да спечели.
Значимостта и важността на творбата водят до множество интерпретации, които от своя страна дават началото на т. нар. макиавелизъм и антимакиавелизъм.
Когато през 1513 г. Николо Макиавели написва първата редакция на прочутия си Principe ( Владетелят) , едва ли подозира, че тази негова „приумица“( според собствения му израз) ще му излезе доста солено. Векове наред тя обезсмъртява славата му на завършен политически злодей, автор на чудовищен наръчник за владетели - деспоти, написан едва ли не под личната диктовка на самия дявол. Думата „макиавелизъм“ и днес е синоним на политически цинизъм, неморалност и безскрупулност.
Тази демонична аура ще продължи да властва над всеки, който протяга ръце към „Владетелят“ неподготвен, предубеден и най-вече исторически неграмотен. Защото лишен от своето естествено историческо време, пространство и предназначение, трактатът на Макиавели лесно може да бъде принизен до клишетата, които обикновено го клеймят. Извън неговото елементарно възприемане, основано най-често на външно ефектни фрази от типа на „ Целта оправдава средствата“, „ По-безопасно е да се страхуват от теб, отколкото да те обичат“ и други подобни, трудът на флорентинския секретар поставя началото на политическата философия на модерността. Това е първата реалистична и скептична концепция за политиката и нейните закони. Тя отхвърля всички предшествали я ( и всички последвали я) проекти за идеално държавно устройство, които не държат сметка нито за условията, нито за природата на хората, които трябва да ги осъществят. За пръв път държавата и политиката са тълкувани не като функции на религията и морала, а като изкуство, което си дава сметка, че „ най-чистите и най-възвишени идеи подлежат да се осъществят с много несъвършени средства – с човека, с всички негови добродетели, особено с всички негови недостатъци, слабости, дори пороци.“
Останали завинаги в сянката на „Владетеля“, не по волята на своя автор, „Размишления върху първите десет книги на Тит Ливий“ са истинският труд на живота на Макиавели. Именно в републиканското мислене на Античността той открива и формулира това отношение между етичното поведение и политическия ред, което счита за реално постижимо и обществено полезно. И така след образа на „злодея“ в историята на философията остава и този на гения.
Флорика Симеонова Велева – Хеликон-Благоевград
Николо Макиавели е италиански философ, държавник и историк от епохата на Ренесанса. Дълги години е бил служител във Флорентинската Република, с дипломатически и военни отговорности. Той е основател на модерната политическа наука и по-конкретно на политическата етика. Той също така е писал комедии, карнавални песни и поезия.
Макиавели е бил секретар на Втората Канцелария на Република Флоренция ( 1498-1512), когато Медичите не са били на власт. Написва своя шедьовър – „Владетелят”, след като Медичите възстановили своята власт и Николо вече нямал задължения и отговорности във Флоренция. Той е смятан за родоначалник на идеята за модерната държава и модерния владетел.