Андрей Симеонов е роден на 14 април 1938 г. в Русе. Завършва медицина в София (1962). Работи в санаториумите в Трявна и Искрец (1962–1969) и специализира пулмология, хирургия и онкология. От 1969 г. е назначен в Клиниката по гръдна хирургия към Националния онкологичен център, където от ординатор става доцент и водещ хирург, известен в цялата страна. Ръководи клиниката от 1981 до 1996 г. Публикувал е над 80 научни статии у нас и в чужбина, има множество признати хирургични рационализации и изобретения.
Човек с широки познания и интереси, Андрей Симеонов е автор на публицистични текстове във в. "Демокрация", на пътеписа "Непознатият остров Доминика" (2004), на неиздадени разкази, новели и стихотворения. Дни преди да го победи болестта, от която години наред лекува пациентите си, д-р Симеонов предаде на издателство "Факел експрес" ръкописа на романа си "Животът свършване няма", журнален вариант от който беше публикуван в кн. 2 на сп. "Факел" за 2008.
Андрей Симеонов почина на 20 юни 2008 г. в София.


"Не е моя работа да правя анализ на тази необикновена, но и много истинска история. Просто не мога да се освободя от чувството, че Фитьо е изскочил направо от страниците я на Джек Лондон, я на Стайнбек или че социалните и психологическите му характеристики са били внимателно дообработвани от самия Иван Хаджийски. Толкова витален щурак се среща май за пръв път не само в съвременната ни литература, но и в родината ни, където животът не спира зловещо да ферментира, в страна, която, както и героите й, не е в състояние да осъзнае кое е добро и зло и накъде изобщо се е понесла в тия земетръсни времена и земи. "

Рангел Вълчанов