Във взривоопасния си дебютен роман (2001) легендата на съвременния американски театър Ерик Богосян пресича съдбите на неколцина жители на едно предградие, които ще преживеят (или не) съдбоносна нощ в местния мол.
Мал, трийсетинагодишен откачалник, пристрастен към метамфетамините, застрелва майка си, подпалва къщата си и дебаркира в търговския център с два сака автоматично оръдие и план за голяма веселба.
Докато обърканият тийнейджър Джеф философства, медитира, взима есид и се мъчи да свали недостъпно момиче от тайфата, отегчената и склонна към булимия домакиня Дона се оглежда за едно бързо чукане. Дани, самодоволно юпи и вманиачен воайор, чийто фетиш са младите модели на бельо, е заловен от охраната, докато наднича в дамските пробни, а тъжният емигрант от Хаити Мишел, който е изгубил всичко и сега работи като гард, търси Спасението.
Ироничен и провокативен както винаги, авторът ни предлага мрачния си, жив и хаплив коментар на една американска градска култура, задръстена от секс, наркотици, насилие, похот, фрустрация и еднопосочно мислене. Молът на Богосян е зловещ гротесков декор, сред който героите му - изгубените деца на града, - са отчайващо сами в медийно-консуматорските си вселени и отчаяно дръзки в опитите си да преоткрият вкуса на живота и самите себе си.
ОТ АВТОРА НА „СЕКС, НАРКОТИЦИ & РОКЕНДРОЛ" И „ПРЕДГРАДИЕ"
„Като верен изследовател на нихилизма на крайните квартали, в първия си роман Богосян ни разказва сюрреалистична приказка за „звездния миг", като обединява две от темите, които са негова запазена марка: животът в предградията и илюзорната същност на нормалността..."
„ Пъблишърс уикли"
“Kой съм аз? Аз съм човек с две деца, карам джип, плащам си наема и по цял ден гледам в екрана на компютъра - като много други хора. И това са нещата, за които искам да говоря."
Така описва себе си драматургът и режисьор Ерик Богосян, известен на българската публика най-вече с постановките си "Секс, наркотици & рокендрол" и "Предградие".
В дебютния си роман "Mall", отново рисува съвременната градска среда с колоритен и хаплив език. Героите му са ярки образи, представители на модерната американска култура, постоянни посетители в Мола - мястото, в което се сливат с тълпата, където запълват ежедневието си, срещат се с безброй хора, в търсене на себе си, но винаги оставащи самотни.
Тук имаме наркоман, изпълнил себе си с агресия, оттегчена домакиня, отдаден на медитации тийнейджър, преуспял млад мъж, с тъмна страст и емигрант от Хаити, който търси начин да избяга от болката, която съпътвства живота му.
Общото между тези персонажи е тяхната безизразност, неразбраност, безбройните комплекси, които се засилват от средата, в която се намират и липсата на истинска комуникация, която се замества с агресия, наркотици, секс и алкохол.
Пожар, убийства, странни фетиши, насилие, секс и алкохол - всичко това в една нощ в Мола!
Дияна Танева, Хеликон Пловдив
Роденият на 24 април 1953 година Ерик Богосян е драматург и актьор, известен с комедийните си монолози и социални коментари. Роден е и израства в Уобърн, Масачузетс, но е учил в колежа Оберлин, Охайо. Започва да пише и играе в моноспектакли в района на Ню Йорк в края на 70-те и началото на 80-те години. След изявите му в артцентрове като „The Kitchen”, представлението „FunHouse” излиза на видео. Продукцията от 1987 е заснета на живо. В този период Богосян започва да участва като актьор и в чужди проекти, включително и в заснетия за телевизията „The Caine Mutiny Court Martial” на Робърт Олтман.
В началото на '90-те Богосян участва като гост-звезда в сериала „Law&Order” и в „The Larry Sanders Show”, и същевременно продължава да публикува текстовете си. През 1994 завършва работата си по пиесата „Suburbia” („Предградие”), която по-късно също претърпява филмова адаптация благодарение на режисьора Ричард Линклейтър. Като актьор Богосян играе поддържащи роли в „Долорес Клеърборн”, „Под обсада 2” и в „Да разнищим Хари”, а впоследствие има поредни малки участия във филми.
Като автор на монолози и изпълнител на моноспекли, Богосян е носител на наградите „Obie” (три пъти), „Drama Desk” и други.
Снимка: Стив Ейпълфорд