Няма да забравя страховитите арабски пристъпи срещу стените, бумтежа на хилядите тъпани, пронизителния вой на зурните и настървения рев на неверниците, жадни за плячка и кръв.
Тогава си мислехме, че Бог ни наказва за дългите години на междуособици и убийства, че отвратен от горделивостта и липсата на християнско смирение на нашите императори, е вдигнал закрилата си от Константинопол. Преживяхме часове, когато животът ни висеше на косъм, когато сарацинският клуп се стягаше около гърлата ни и спираше дъха. И тогава Господ се смили над мъките на паството си и изпрати българите, които, макар и езичници, сякаш бавно узряваха за Христовата вяра.
При Константинопол с цялата си войска дойде страшният български кан Тервел и подобно свети Георги заби копието си в змея иноверец. На враговете ни той носеше гибел, а на нас, ромеите - избавление и мир. Сарацините панически напуснаха европейската част на империята, после, обезкуражени от погрома, опразниха Пергам и се оттеглиха от Тир, оставяйки южните провинции на Византия на спокойствие за дълги години.
Константин Вриений