Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
2. Написани само с главни букви
3. Написани на латиница
4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]

Да се пише за Ерих Кестнер, да се изгради словесен образ на човека, поета, сатирика, писателя, чийто творби са преведени в над петдесет страни и са възпитавали поколения, е почти толкова трудно, колкото безпристрастно да опишете качествата на любим, близък до сърцето ви човек. Не вярвам и това да е необходимо, или по точно не искам да вярвам, че е възможно някой да не познава „бащата“ на „Емил и детективите“, „Антон и Точица“, „Двойната Лотхен“, на малките-големи и на големите-малки герои от „Хвърчащата класна стая“.

И все пак накратко за любимия на деца и възрастни разказвач на истории.Защото понякога човек обиква някоя история заради разказвача, а понякога разказвача, заради някоя история.

Роден e през последната година на 19 век в Дрезден-Германска Империя. Две години преди да завърши гимназия, само на осемнадесет години, Ерих Кестнер взема участие във войната като артилерист. Четиридесет години по-късно, през 1957-ма излиза от печат единствената му биографична книга “Когато бях малко момче“, в която авторът казва: “Когато войната започна, аз престанах да бъда дете.“

По ирония на съдбата човекът без детство е    автор на най-прекрасните романи за деца. Написани с много чувство на обич и уважение към малките човеци, те възпитават бъдещите поколения в духа на благородството и  мускетарските принципи на честта.

Бягайки от лапите на Гестапо, през1934 г., Кестнер се установява в Швейцария, където издава и романа си „Трима мъже в снега“.

В дисонанс на времето и политическата обстановка в Германия и Европа, романът е весела и забавна история в която има много сняг, ски, прелъстителки на бедняк-милионер, милионер който се представя за бедняк, честен и предан прислужник играещ според обстоятелствата ролята на милионер и въобще много недоразумения и  милионери от които само един е истински. Има разбира се и млада дама, защото освен в живота, и в литературата (или обратното) нашият млад герой трябва да срещне дамата на своето сърце. Младото момиче има и леля, която май само се представя за такава, и която където и да се появи,буди само смях и малко съжаление.

И ако се случи така, че пророните сълза, четейки тази толкова смешна и човешка история, в която има и малко тъга и малко носталгия по отминалите времена, не се притеснявайте. В крайна сметка сълзите са само гарнитура към щастието което ни заобикаля.Щастие с което ни даряват великите разказвачи на бивали-небивали истории, сред които е и най-големият приятел на малките и на големите деца - Ерих Кестнер.