Стефан Одьоги (1964) преподава история на киното и изкуството в Париж. Автор е на три романа, преведени дени на множество езици. Първият - „Теория на облаците" (2005) - получава наградите „Морис Жоньовоа" на
Френската академия и "Черна карта". Вторият - "Единствен син" (2006) - разказва от първо лице историята на брата на Жан-Жак Русо и му носи престижната "Ле дьо маго", както и две номинации - за „Гонкур" и "Медичи". Третият (2008) ни пренася в Кения от края на миналия век и нарежда окончателно писателя сред най-ярките представители на съвременната проза.

„Теория на облаците" не е просто роман за облаците. Под майсторското перо на Стефан Одъоги „теорията" придобива ново значение, тук става дума не за научно разсъждение, а за низ от най-превратни събития. Облаците се появяват и изчезват в „небето около нас", отнасяни от същото онова време, което мери живота ни. Всеки един от тях е неповторим като хората. Модният дизайнер, японецът Акира Кумо, станал неизвестно защо специалист по облаците, колекционер на цируси, кумулуси, стратуси и нимбуси, избира за свой най-предан слушател библиотекарката Виржини Латур и й разказва смайващо поетичната история на метеорологията, в която откриваме не по-малко смайващите отклонения на създателя на Протокола Абъркромби и научаваме за едно от най-ужасяващите й приложения - през един безоблачен августовски ден на 1945 г.
Стефан Одьоги е избрал най-лекомислената тема - облаците, за да ни покаже как мечтателите стават убийци.

„Теория на облаците" - пише „Льо Нувел Обсерватьор" - е един от последните шедьоври на XX век".