Освобождението на България през 1878 г. поставя началото на нова епоха в историята на България. Тя е белязана с важни събития за утвърждаване на нашата независимост, борби и войни за национално обединение, политически сблъсъци и поставяне началото на демократично развитие на страната в Европейския съюз.
На тази епоха е посветен том трети от ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРИТЕ.
Както и в другите томове на поредицата, авторите разглеждат събитията, вземайки под внимание най-новите съвременни постижения на историческата наука.
Това е видно още при разглеждането на проблемите на страната през първите години на държавното ни съществуване. Особено внимание тук е отделено за изясняване на такъв значителен акт на българския народ, какъвто е Съединението на Княжество България и Източна Румелия и неговата защита с политически и дипломатически средства, както и чрез победата ни в Сръбско-българската война от 1885 г. В този етап от развитието на страната се откроява величествената фигура на големия наш политик и държавник-националист Стефан Стамболов..
Обявяването на Независимостта в 1908 г. е следващо голямо национално постижение за България, за което най-големи заслуги имат цар Фердинанд и министър-председателят Александър Малинов. Това събитие е последвано от войните за национално обединение 1912 —1918 г. При разглеждането им е преодоляно старото научно схващане за т.нар. „ завоевателни цели " на въпросните войни, като е възприето съвременното виждане като войни за обединение към Отечеството на останалите под чужда власт български земи.
Съвременни са и схващанията при разглеждането на политическите борби след Първата световна война, като е изоставена отживялата тяхна марксическа трактовка.
Такива исторически трактовки дават авторите и при разглеждането на историята ни по време на Втората световна война, преврата през 1944 г., комунистическата власт и последвалото от 1989 г. начало на демократичното развитие и създадени възможности за осъществяване на националния ни идеал за свобода, благоденствие и духовно обединение на българите по света.
Проф. д-р Григор Велев, председател на Научния център за
българска национална стратегия