Според легендата Тъмната гора невинаги е била тъмна. Някога – много отдавна, кралете на Гората управлявали богата и плодородна земя. Тронът им се намирал във великия град Средгорски мрак. Смели и честни рицари защитавали мирното процъфтяващо кралство. Човек и камък не можел да хвърли, без да удари красиво момиче, як дървар или червенобузест земеделец. Разбира се, никой от доволните жители на Средгорски мрак не бил и помислял да хвърля камъни. Ако все пак се случело някой да хвърли камък – рицарите, които били не само смели и честни, но и справедливи и добри, много учтиво го молели да не прави повече така.
Това бил Златният век.
С годините обаче рицарите и владетелите на Града станали алчни, мързеливи и безчестни, започнали да се карат помежду си. Родът на кралете отмрял.
Средгорски мрак западнал. Връзките с другите градове и села от обширната пустош на Тъмната гора все повече намалявали и накрая съвсем прекъснали, защото било прекалено опасно да се пътува по пътищата.
Горските същества станали толкова диви и опасни, че само няколко безразсъдни души се осмелявали да излязат срещу тях. Гражданите на Средгорски мрак продължавали да се карат помежду си, да се мамят взаимно и да обръщат гръб на всичко, което се случвало извън градските стени.
Нямало кой да усмирява гората и тя се превърнала в дом за наистина ужасни неща. По тъмните пътеки ръмжали зверове с човешко съзнание и хора, свирепи като зверове. Дърветата станали злобни и бдителни. Гората се разраснала... Е, това е легендата.
Днес, разбира се, никой не вярва на нито една дума от нея.

„Приветствам ви, скъпи ми пътешественици – извика вълкът.
– Ставайте и давайте! Парите или... как беше сега? А, да...“
Той се усмихна и показа два реда остри като бръснач зъби.

Животът на клетия Уилум е доста противен, а срещата му с Магистралния вълк в Тъмната гора е последната капка. Уил е момчето за бой на ужасния Саймън, сина на Върховния господар, и той с нетърпение очаква да получи обещаната му отплата – място в Училището за рицари, където да се обучава да стане достоен рицар. Ала в град Средгорски мрак нещата винаги се случват не съвсем както е редно. А съдбата пък е намислила за момчето нещо по-различно и по-опасно.
Като добавим към всичко и Роза с нейния автоматичен самозареждащ се арбалет с двойно действие, тайнствения Повелител на руните и още неколцина чудновати създания с още по-чудновати привички, Тъмната гора се превръща в още по-тъмно място...