Лекар, юрист и доктор по канонично право, Николай Коперник с увлечение посвещава свободното си време на наблюдения и изследвания, воден от стремежа да вникне в движението на планетите и строежа на Вселената. В резултат на дългогодишна упорита работа разностранно образованият поляк създава хелиоцентричната система, с което извършва преврат в представата за небесните тела и в естествознанието и полага основите на съвременната астрономия. Учението му преобразява смятаните за непоклатими през XVI столетие библейски разбирания и предизвиква коренни изменения в начина на мислене и подхода към света. Трудът За въртенето на небесните сфери - венец на делото на живота му - е забранен от Католическата църква от 1616 до 1828 година. Утвърденият професор по астрономия и история на науката в Харвардския университет Оуен Джинджърич, чието име носи астероид 2658, и физикът Джеймс Маклаклан излагат ясно и достъпно изумителните за тогавашната епоха постижения на Коперник и тяхното значение за напредъка и развитието на познанието. Скромен и усърден, всецяло отдаден на страдащите пациенти и на астрономическите си занимания, в които се впуска единствено с невъоръжено око и невероятно въображение, Николай Коперник с право е наричан баща на научната революция.