Книгата представя най-старото писмено селищно родословие в България - това на град Бяла черква. Първият вариант на родословието е съставен от местния свещеник, поп Димитър, през м. април 1849 г. В следващите 70-80 г. то е допълвано и актуализирано от местни краеведи. В сегашния си вид родословието е допълнено отново, като са използвани разнообразни източници на информация, включително и ранни писмени сведения от родословен характер, оставени от Бачо Киро, с имената на белочерковци, родени около 1720 г.
Жители на Бяла Черква играят важна роля в редица събития както по време на Възраждането и Априлското въстание, така и след Освобождението. Ето защо, освен чисто родословната информация, под форма на коментарни рубрики й приложения са описани голям брой интересни събития с участието на белочерковци: от весели и комични до драматични и трагични. Дадено е ново, научно балансирано тълкуване на събитията, свързани с Дряновската епопея и предателството на Бачо Киро. В книгата са описани само реално живели лица и документално потвърдени събития, фолклорът и легендите практически отсъстват.
Съставителят на тази книга е роден в Бяла черква в семейство на кореняци-белочерковци.