Основната задача, която Серж Московичи си поставя в „Машина за богове", е опровергаването на широко разпространената в социалната наука догма, според която социалните явления трябва да бъдат обяснявани със социални, а не с психологически фактори. За решаването на тази задача той анализира научното наследство на класиците на социологията Емил Дюркхайм, Макс Вебер, Георг Зимел и показва, че те не са могли да докажат постулирания от тях принцип: социалното - чрез социалното. При анализа на човешкото общество социалното може да бъде отделено от психологическото само абстрактно, в предмета на различни науки и в теоретични предпочитания, но реално те са неотделими.
Изводите, до които стига Московичи са най-общо следните:
- психологическото и социалното са неделими;
- психологическото (вярвания, страсти и др.) често, повече отколкото е прието, лежи в основата на социалното (обществени структури, институции и др.) и затова психологията е в основата на социологията.

В „Машина за богове" авторът излага своите възгледи върху съвременното състояние на вечните проблеми на човешкото съществуване в обществото: неговото отношение с близките му, вярата и вярванията, страстите и преживяванията. Московичи посвещава тази книга на обществото, което той нарича „машина, създаваща богове", и изразява надеждата, че все някога то ще се превърне в „машина, създаваща хора". Книгата изиграва огромна роля в теоретичната разработка на проблема за харизмата, като я обяснява с помощта на психологически фактори - ирационалността и емоционалността на масите, вярата, влиянието и т.н. Разкрива закономерностите при формирането на харизматичните черти в образа на хората, занимаващи се с политика.