Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
2. Написани само с главни букви
3. Написани на латиница
4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]

В летните жеги с удоволствие прелиствам наново биографията на Чарлс Крос за Джими Хендрикс.
    Прочетох тази книга още когато се появи на пазара миналата година. Появи се по същото това  жегаво лятно време. При това се появи без обичайните закъснения за такъв тип литература. Книгата бе преведена на български три години след излизането й в оригинал, а това си е живо геройство!!! /В случая трябва да благодарим и на преводача Иван Хадживеликов, и на издателство “Махалото”, което усърдно разработва своята поредица за знаменитости на рок-музиката и скоро включи в нея книгата за Led Zeppelin “Чукът на боговете”/.
     А поводът отново да взема в ръце тази изкусно написана биография е на пръв поглед странен – един мой приятел, студент по медицина в София, вече преминал тийнейджърската възраст, наскоро пожела да я чете. Всъщност това едва ли е чак пък толкова странен повод. По-странното е, че през последните една-две години все повече гимназисти и студенти, които познавам, се вълнуват от биографични книги, описващи съдбите и музиката на колосите на рока. И това само може да ме радва – защото на тяхната възраст преди 15-тина години, когато силно се интересувах от  тази материя /не че и сега не се интересувам.../, нямах толкова лесен достъп до информация – и литературата, и записите бяха по-трудно откриваеми... Ето защо леко им завиждам на тези мои приятели. 
    Но това, което истински ме радва е друго. Вече се чувствам обезпечен с надежда, че поколението на тези мои приятели не се е чалгализирало тотално, че това е поколение с потенциал, което не само формира за себе си стойностни естетически критерии. Това е поколение, което – дано съм прав - искрено се вълнува от миналото и от представителите на световната рок /и поп/ музика. Това е поколение, което в стремежа си да опознае постигнатото преди десетилетия цели да осмисли и случващото се в полето на популярната култура  днес, в нашето съвремие, в новия век... А без ориентир в живота и творчеството на такъв рок-колос като Джими Хендрикс в познанията на младите фенове на рока наистина ще се яви непълнота. Затова нека в летните жеги все повече млади /а и не толкова млади/ рокаджии разлистят страниците на биографията на Хендрикс – и няма да съжаляват, книгата наистина е “куул”, не че разхлажда – напротив – още повече наелектризира и подтиква към слушане на качествена музика!
    Май не е случайно, че докато пиша тази анотация, от уредбата звучи “Blonde on Blonde” - албумът на Боб Дилън от 1966, който именно Хендрикс е сочил като любимия си албум, който най-много му е повлиял... Ох, дано дочакаме на български книга и за Дилън!!!...