Изключително прабългарите ли са държавнотворческият субект в българската история? Възможно ли е при наличната изворова база да бъде изтеглено образуването на българската държава на по-ранна дата?
Трябва ли още веднъж, и по-честно, да определим мястото на княз Борис-Михаил в българската история? Християни ли са първите български владетели? Неграмотен ли е средновековният българин? Единствено чрез насилие ли е приеман ислямът по нашите земи?
Почти 250 години след Паисий Хилендарски в българската история остават нерешени или незадоволително решени въпроси. Обикновено като причина се изтъква крайно незадоволителната изворова база - огромната част от източниците, особено до XV в., са разпилени или унищожени. Особено през последните стотина години се използват и най-незначителните възможности за събиране на източниците за средновековната ни история, дори от недостъпни чужди архиви в далечни и екзотични страни. Особено през последния половин век бе натрупан и значителен археологически материал, който все още не е обобщен така, че да бъде възможно най-полезен при решаването на големите исторически проблеми.
Да се търси задължително нов подход при решаването на историческите проблеми само заради оригиналността е недопустимо. Твърде често новото е всъщност добре забравено старо. Особено модната днес теза, че именно прабългарите единствени създават българската държава е всъщност реанимиране на архаичната силно политизирана теза от преди 70-80 години, създадена при крайно оскъден археологически материал. С политическа цел е и съживяването на ред други, отдавна доказали несъстоятелността си тези.