Доста тъпо съждение.
Книга на въображаемите същества
Автор: Хорхе Луис Борхес
Рейтингът се формира от продажбите в системата на Хеликон
| Издател | Фама |
| Брой страници | 224 |
| Година на издаване | 2008 |
| Корици | меки |
| Език | български |
| Тегло | 292 грама |
| Размери | 21.5x14 |
| ISBN | 9789545972980 |
| Баркод | 9789545972980 |
| Категории | Митология. Митове и легенди, Хуманитарни науки, Книги |
ХОРХЕ ЛУИС БОРХЕС (1899 — 1986) е най-знаменитият аржентински писател и се нарежда сред великите автори на XX век. Започва творчеството си с поезия, но световната си слава дължи на своите кратки разкази и литературни есета.
"Книга на въображаемите същества" съдържа описанията на сто и шестнайсет животни, населявали митологиите и религиите. Някои принадлежат на света на метафизиката, а други са станали известни като човешки измислици. Тръгвайки от коментарите на класически автори, откровенията на мистици и фантазията на писатели и поети, Хорхе Луис Борхес в сътрудничество с Маргарита Гереро предприема пътешествие във времето, вдъхва нов живот на забравени истории и пресъздава небивала фауна.
Славните животни, които обитават тази прекрасна книга, са действителни, тъй като ги поражда възхищението, страхът или жаждата за магия, които се таят в хората.
Карлос Мастронарди
Борхес е философ в поезията и поет във философията, а всяка от творбите му представлява онтологическа загадка.
Иван Алмейда
Когато писателите умрат, те стават книги, което, в края на краищата, не е толкова лошо превъплъщение.
Хорхе Луис Борхес
Борхес не струва. Четете Коелю.
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
Хорхе Луис Борхес е роден на 24 август 1899 в Буенос Айрес. През 1914 г. младият Борхес се установява в Женева, където завършва Калвинисткия колеж. По време на престоя си в Швейцария той се запознава с идеите на Шопенхауер, с творчеството на Уолт Уитман и на френските символисти Рембо, Верлен и Маларме. От 1919 г. е в Испания, където попада в кръговете на местните писатели ултраисти. През 1921 се завръща в Аржентина и взема участие в основаването на различни литературни и философски издания. През 30-те години, вследствие на наследствено заболяване, зрението му започва прогресивно да се влошава, докато остава напълно сляп. Работи в Националната библиотека, от която е уволнен за антиперонистки изказвания, а при новия режим е назначен за неин директор; преподава в университета в Буенос Айрес, пътува. Започва творчеството си с поезия, но славата си на световно признат автор дължи на своите кратки разкази и литературни есета. Умира на 14 юни 1986 в Женева.
