от проф. Иван Газдов / дата: 19 ное 2008

НЯКОЛКО ПРИСТРАСТНИ ИЗРЕЧЕНИЯ

Художникът Стефан Вълев е издал книгата „ОЛТАРЪТ НА ОПУСТОШЕНИЕТО”. Ритмична проза, стихове и графика. Издание на „Абагар”. За мен това действие беше отдавна очаквано, защото един човек като Стефан, човек с голяма ерудиция, специфичен талант към графиката, внимателен, задълбочен и разсъждаващ, с рядкото поведение на всепрощаващ аналитичен интелектуалец, наистина нямаше как да не осъществи едно комплексно представяне пред публиката.
Това прецизно издание съвсем не е масово. То носи високата мярка на житейското надскачане и ни кара да страдаме заедно от осъзнатата непоносимост на уж ясния смисъл на материалистическите постулати от добре препраната в идеологическа пяна съдба на автора. Стефан Вълев прави успешен опит да задава въпроси, в които кодира отговорите. Още парадоксът на заглавието с контраста на свещената дума олтар и опустошение ни поставя нащрек, че тук не става дума за забава, а за изповедност. Не става дума за позата на присъединяване към нещо било, а за апокалиптичността на личното присъствие.
„Червеното слънце на черната дига, подпряно в простора гнои.” Това щеше да бъде една много красива поетична метафора (както „слънцето-домат над пазарището” от Далчев), ако само с едната дума „гнои” не ни отрезвява, че адът може да бъде и действителен и, че човек като Стефан Вълев е могъл да премине през него във възрастта, в която днес единственият проблемът на повечето младежи е дали ще ги допусне фейс-контрола в любимата дискотека.
Графиките на Стефан Вълев са като знаци на идеята за невъзможната трудност на човешкото щастие. Цялото издание носи високата култура и дългогодишния опит на зрелия художник. Това е един успех в лавицата на съвременната ни писмовност и с цялото си уважение към автора казвам: Благодаря ти, Стефане, за достойнството и височината, на която стоиш въпреки всичко.

Сърдечно от Иван Газдов

16.11.2008 г.

от проф. Иван Славов / дата: 19 ное 2008

Стефан Вълев – автор

Заглавието на книгата „ОЛТАРА НА ОПУСТОШЕНИЕТО” звучи предапокалиптично. Личната трагедия на един мислещ и непокорен човек, покрива съдбата на мнозина като него. Но Стефан Вълев успява с перо и четка да даде израз на опустошението, извисявайки се над страданието. Защото е осъзнал абсурда на живота в един отминал вече свят, където вярата бе заменена с омраза, а свободата с насилие.

проф. Иван Славов

от Христо Атанасов / дата: 22 окт 2008

Изключително произведение на човек с нестандартна съдба и рядко срещани качества в нашата епоха като честност, достойнство, вяра в хората и любов към Отечеството. Тежкото минало и не особено радостно настояще са превъзмогнати от автора, който е успял да се извиси на нивото на общочовешките ценности и да погледне с вяра, любов и надежда в бъдещето. Не можем да останем равнодушни пред огромния заряд на космическа енергия, излъчван от това високохудожествено изключително по съдържание и форма произведение. С най-сърдечни благодарности към автора и творчеството му.

от Йосиф Йосифов / дата: 09 окт 2008

....Трудно ми е да започна....
ПОКЛОН...Не!...кланяме се обикновено пред мъртви! Вие сте по-жив от мнозина от нас - живуркащите!

БРАТКО...Не! Вие се извисявате високо и гордо над услужливо полегналата трева!

УЧИТЕЛЮ...Не! Никой не може да научи как да бъдем себе си!

...Вие с вяра вървите по Вашия път и ако е вярно, че човек е жив, докато си спомнят за него, Вас дълго ще ви помнят! Защото поколението Ви ще следва Вашият път, с вашата вяра!

Ако трябва да ви характеризирам с една дума въз основа на книгата ви, то тя е ДОСТОЕН!
За мен беше чест!

Йосиф Йосифов

от Стефан Моллов / дата: 08 окт 2008

Уважаеми колега Вълев,
Вашага книга "Олтарът на опустошението", която с любов сте дарили на моя приятел инж. Танчо Илиев и семейството му, силно ме впечатли с талантливо написаните слова и изображенията на графиките. Малкото думи възбудиха в мен много размисли. Почти целия неделен ден, 5 октомври 2008 година, живях с тях, вниквах в искреността им, споделях Вашите проникновени чувства, представях си преживените страдания на човек, който се е устремил към трудно постижимото, дори невъзможното. Желанието да бъде човек в този греховно-сатанински свят винаги ще бъде свято за всички нас. Не съм вещ в областта на изобразителното изкуство, но горещо Ви поздравявам за чудесните графики, които допълват словата. Желая Ви здраве, творчески радости и нови литературни изяви. Бог да Ви благослови. Амин! С уважение: Стефан Моллов - член на Съюза на българските писатели и Председател на Дружеството на Плевенските писатели. 06.10.2008 год. село Коиловци, Плевенско.

от Марио Илиев / дата: 30 сеп 2008

Едно нетрадиционно издание по форма и съдържание с проблематика, която остава отворени много входове и много изходи.
Снопче тежка хартия натоварена с още по-тежък товар, извлечен от недрата на човешкото битие.
Нашата “жизнерадостна” публика няма да бъде очарована да се открие в света на автора.

от Георги Иванов / дата: 27 сеп 2008

Книга необичайна като заглавие, цялостно оформление и съдържание, която ни прави съпричастни към едно сложно и тежко битие. Графичното оформление и текста взаимно се допълват и предразполагат към разсъждения и анализ. Всичко това едва ли ще се хареса на читателите, които предпочитат да разговарят или погълнати от ежедневните проблеми не намират време за размисли........