През 1964 година, когато за първи път си отивах от Куба, Николас Гийен ми подари един хубав бележник, подвързан с кожа като луксозна книга. Но за да стане книга, трябва да го запълниш с нещо, каза ми той на прощаване. Почти пет десетилетия вече аз това и правя - запълвам този бележник със записки от Америка, за да стане все някой ден книга. Аз пиша трудно тази книга, защото аз не мога да викам. Но аз мога да дочуя вика под кондора, колкото и далече от него да се намирам. Дочух говора на цяла Америка - от майте и инките, от негрите и индианците, от португалците и испаниите. Видях величествените руини на Мачу Пикчу и на Чи-чен-ица, обходих пампата, обиколих архипелазите. Сега моят бележник наистина се препълни, но не толкова с мои писмена, колкото със стиховете на американски поети, които превеждам като мравка към нашата азбука. Когато казвам, че превеждам, аз имам предвид първичното значение на глагола - пренасям, прехвърлям, прекарвам към българския език написаното от американски поети. Това е викът, който ме съпровожда. Той някога е бил спокоен и плавен говор, сега е свист като от крилете на кондора.
Никола Инджов