Българският календар/ м.к.

Анотация

Човекът, който е построил чешма за всички, сваля времето от безкрайността до своя живот и ограничава пространството до местоположението на своето творение. Говорим прочее за висшата форма на инстинктите за самосъхранение и продължение на рода: за стремежа на човека да се идентифицира в околната обстановка, да се идентифицира във времето и пространството. И понеже времето не спира, а пространството е необозримо, разбираме, че инстинктите на човека - биологични и истерични, указват всъщност стремеж да слееш времето и пространството в себе си, себе си да направиш измерение на времето и на пространството.
Моментът, в който един човек, едно население, едно общество излизат от небитието, от предисторията и влизат в битието, в историята, се характеризира с поява и развитие на календара. Календарът е първото онова, което те отразява и отразява във времето и пространството, което първо и категорично те идентифицира в околната обстановка - безкрайна по време и пространство: да направиш себе си измерение, да слееш безкрайността със себе си и чрез това да я направиш поносима за духа си, осезаема за възприятията ти, надеждна за постигане и преодоляване -днес, утре, някога.
Но защо именно календарът?
Безкрайно в основата си, времето има естествени "отсечки": ден и нощ; зима, пролет, лято, есен; година и поток от години. Безкрайно в основата си, пространството има естествени очертания: гора, планина, поле, река, море; слънце, луна, планети, звезди. Това са рамките на човешкия живот, от тия взаимоизмерения зависи животът на човека.
Безкрайното и крайното човек съзнава и преодолява с труд. Плодотворността на труда - живот и развитие на човека, зависи от посочените конкретни форми на безкрайното време и безкрайното пространство. От взаиморитмиката на небесните тела!
Съчетанието на конкретното време и пространство по движението на небесните тела с дейността, труда на човека може да се извърши единствено чрез запомняне на небесните движения, откъдето идват и представата, предвиждането и готовността за трудовите необходимости. А това вече е календар! Календарът е план за работа. Тази най-проста дефиниция е и най-ясната!
Създаден от човека по движението на небесните тела, за да представлява план за работа, календарът автоматично се превръща в самостоятелен разум: всеки ден, всеки сезон в потока на годините календарът ти "заповядва" какво да правиш, как да го правиш, докога да го правиш. Образно казано - календарът е първият робот на човека: ти си го сътворил, а после той действа самостоятелно, извън твоята воля, не позволява никому воля извън неговата собствена воля.
Извор, от който с развитието на човечеството са произлезли всички експериментални науки, календарът отразява и философията на обществото, което го е създало, а преди всичко и над всичко отразява и систематизира народностната педагогия. Решението как да уреждаме живота си - със създаването на календар, и отражението на самия календар върху нас - чрез "заповедите" му - това е именно педагогия, народностна педагогия!
А когато календарът педагогия е съвършен и се упражнява многовековно, разбираме как цялостният организъм на общество и народ ще се развива практически и духовно до големи висини: календарът копира хармоничната ритмика на небесните тела - условие за устойчивост и вечност на вселената, създава и внедрява такава - хармонична - ритмика сред общество и народ - отново условие за устойчивост и вечност.
Йордан Вълчев