Две жени, две чаши с огън. Любовна лирика

Автор: Евтим Евтимов
Рейтингът се формира от продажбите в системата на Хеликон

Коментари: 0

Издател Хермес
Брой страници 232
Година на издаване 2008
Корици меки
Език български
Тегло 254 грама
Размери 18x11
ISBN 9542606036
Баркод 9542606036
Категории Българска поезия, Съвременна българска литература, Българска художествена литература, Художествена литература, Книги

Евтим Евтимов е един от най-популярните български поети. По негови стихове са създадени песни, превърнали се в хитове. Автор е на над 30 поетични книги, сред които: „Причастие за влюбени“, „Вино и любов“, „Вечерна наздравица“, „Между огън и вода“, „Искам обич за обич“, „Жени, целунати от Бога“ и др.
Стиховете на Евтим Евтимов са преведени на английски, руски, полски, чешки.
За стихосбирката „Две жени, две чаши с огън“ Евтимов споделя: „Жената е виното на любовта, отлежало в рая, едно нестинарско вино. Тя е една грешница, едно небесно четиво, един небесен сън“.

Все още няма мнения за тази книга.

Напиши коментар

Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

  1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
  2. Написани само с главни букви
  3. Написани на латиница
  4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]

Евтим Михалушев Евтимов е роден на 28 октомври 1933 в Петрич. Завършва Института за начални учители в родния си град през 1952 г. Учителства 10 г. в родния си край. Програмен ръководител на радиото в Петрич и пограничния район (1955-58, 1960-62), секретар на градското читалище (1962-65). Завеждащ отдел Поезия и директор на издателство Народна младеж(1966-84), заместник главен редактор на списание Пламък през 1966-75; главен редактор на вестник Литературен фронт(1984 - април 1988, когато е уволнен). Главен редактор на списание Родолюбие(1989-91).
Политическо-граждански, патриотични и любовно-изповедни са основните мотиви в поезията на Евтимов. Ранните му стихове репродуцират най-характерните теми и образи на времето чрез типичните изразни средства на социалистическия реализъм. Първото му стихотворение е отпечатано във в.Пиринско дело през 1951 г.; от 1953 г. активно сътрудничи на периодичния печат. Болката за деформираното сакрално пространство на традицията, носталгичната привързаност към родния край и неговото героично минало, идеализираният детски спомен се преплитат с травиалността на актуалната за времето проблематика, с идеологичната еднозначност в интерпретацията на действителността. Историческите ретроспекции, притчовите архитипове, фолклорните стилизации, характерни за поетиката на Евтимов, най-често са подчинени на устойчиви идейно-тематични ядра. В по-късната му лирика патетиката е снижена от иронични нюанси; лозунговата монолитност е разколебана от засилената алегоричност, експресивността на изказа подсказва промяна на позицията. Подчертаната диалогичност се допълва от емоционално-психологическо вглъбяване и самоанализ, публицистичната сюжетност отстъпва пред екзистенциалните проблеми на съвременната личност. Любовта е основен елемент в поетичната ценностна система на Евтим Евтимов. Тя е пространство, в което най-цялостно и най-искрено се разкрива обремененият от съмнения и противоречия лиричен Аз. На все по-осезаемата самотност и мъчителните прозрения поетът противопоставя неутолимата жажда за обич. Класическата ритмична структура, близостта до народнопесенната стилистика, успешнитеестрадни интерпретации определят популярността на любовната лирика на Евтимов.

Разбрах

Сайтът използва „бисквитки“ (cookies) за предоставяне на услугите в него, за персонализиране на рекламите и за анализ на трафика. Ако останете тук, приемаме, че се съгласявате с употребата на „бисквитки“ (cookies). Прочети