Срещу традиционното кавалетно изкуство (живопис, скулптура, графика) агресивно настъпва авангардът, включително и с най-радикалните, неконвенционалните си форми. Започнатата преди повече от век ерозия на традиционното изкуство продължава, а неговото саморазрушаване е закономерният край от собственото му саморазвитие. Този процес се дължи не само на външни фактори, но предимно на иманентни причини, т.е. заложени в самата му същина.
Заедно с това старата естетика, безпомощна и объркана пред крайностите на авангардизма, посрамена отстъпва място на нова, наскоро родена естетика, все още търсеща теоретичния си диапазон - естетиката на авангарда.