Предлаганата книга, написана със строго научна добросъвестност, не представлява научно изследване. Авторът не си е поставил предварително задачата и съобразно нея да дири материалите, а материалите са му наложили задачата. И то материали, които неволно са се натрапвали на неговото внимание. От там и голямата непълнота в изложението. Не ще бъде неправо, ако се каже, че изложеното тука е, може би, само една стотна от онова, което би могло да се каже за българския народ като създател на културни ценности от трайно всечовешко значение. Да издирят всичко, което авторът не знае или не е съумял да го изложи, остава дълг на младите наши учени.
Така погледнато, книгата „Какво е дал българинът на другите народи" е само един подтик, една насока към онова, което подлежи да се върши. Крайно време е да нарушим нашето мълчание за себе си, да кажем и ние на света, какво сме били, какво сме и какво можем да бъдем. И то не за да ни чуят другите, а за да повярваме сами в себе си. Не бива да се забравя никога, че и народите като отделните личности имат такава цена, каквато те сами и без превзетост си дават. А ние българите години подред сме се самоподценявали и унижавали. Стояли сме пред съкровищницата на човешкия дух като длъжници, а не като вносители, които имат да вземат, а не да дават. Нека тия баберки - инак не мога да нарека фактите в тая книга - ни убедят, че не бива и занапред да се постъпва така.
В книгата преобладават повече цитатите, едни взети направо, а други от втора и трета ръка. Явно е защо. Авторът, като всеки българин, се е боял да не бъде обвинен в преувеличение.