"Гепардът" от Джузепе Томази Ди Лампедуза е поредното ново попълнение в издателската поредица КЛАСИКА.
Изданието се посвещава на 50-годишнината от смъртта на автора.
Джузепе Мариа Фабрицио Салваторе Стефано Виторио Томази, херцог на Палма ди Монтекиаро и принц ди Лампедуза е роден на 23 декември 1896 г. в сицилианския град Палермо. Семейството му е една от най-старите и влиятелни фамилии сред сицилианската аристокрация. По-късно загубва влияние и е принудено да продаде много от именията си.
Желая да се направи всичко възможно за публикуването на "Гепардът". Валидният оригинал е събран само в една голяма тетрадка, написан на ръка – заявява в завещанието си Лампедуза. И тук се появява въпросът: какъв е романът, който първите и читателите след тях са чели и доколко неподправен и автентичен е бил той? Споровете за текстовата достоверност на "Гепардът" не стихват и до днес.
Мощната сила на това ново издание, обогатено с два материала, изпуснати както при машинописния текст, така и при ръкописния, ще възстановят за читателя облика на човека Лампедуза още по-жизнен отпреди.
През последните години в архиви са открити разнообразни авторски текстове, свързани с "Гепардът", които за първи път се публикуват в настоящето издание и по неоспорим начин го обогатяват.
За "Гепардът" Лампедуза посмъртно получава литературната награда "Премио Стрега". Филмът на Лукино Висконти, създаден по романа "Гепардът", е удостоен със златната палма на фестивала в Кан. Легендарно е участието на Бърт Ланкъстър в ролята на Салина, Клаудия Кардинале като прекрасната Анджелика и Ален Делон – Танкреди.
"За да остане всичко както си е, трябва всичко да се промени."
Джузепе Томази ди Лампедуза
„Гепардът” на принц ди Лампедуза е изключително изтънчен роман размах черпещ сила от голямата литературна традиция на социалния реализъм от XIX в. Писана след Втората световна война книгата носи скъп и невероятно живо предаден усет за това каква е била една отминала бляскава епоха.
В центъра стои благородническото семейство на принц ди Салина от Сицилия. Обединена Италия все още се кове като държава. Плавно пред читателя с невероятна чувствителност и проницателност се показва онзи тънък момент, в който се сблъскват и спояват старите и нови порядки, традициите отмират и се зараждат нови, а безгрижната аристокрация изживява последните си върховни минути преди да залезе под напора на енергичната буржоазна пресметливост. И някак неусетно гепардът, този родов герб на Салина, се научва да преглъща мъчнотиите на прехода.
Димо Георгиев - Хеликон, Шумен