"Ела при мен" е нещо като любовен роман за 90-те.
Три новели за любовта като пристрастяване, като смърт и като прераждане.
Три истории за търсенето, намирането и изгубването.
Три бийта от един непрекъснат ритъм, който сърцето ти ще познае веднага.

"Komm zu mir":
И един ден ние ще се събудим отново.
И дори този ден да е след милиони, милиарди години, и дори да се събудим някъде далеч от малката звезда, която помним от предишния си живот, ние няма да знаем това, защото в съня времето е послушно.
И дори да се събудим без телата, с които сме свикнали, аз ще намеря начин да те прегърна.

"Ode to my family":
Никога не съм чувал нещо подобно.
Никога не съм виждал толкова много приятели, които се прегръщат с всичка сила, сякаш това е най-естественото нещо на света. Никога не съм виждал толкова много красиви момичета, събрани на едно място - момичета с бляскавото достойнство на принцеси, момичета с палавата енергия на вълшебни същества, момичета в цвят и момичета, едва очертани от играта на светлините.

"A l"ombre des jeunes filles en fleurs":
Обичали се толкова много, че когато правели любов, все едно били главните герои в американски блокбъстър – имало завръзка, напрежение, трилър, екшън, романтика, нежност, комик рилийф, плот туист, експлозивна развръзка и отворен край, който намеквал за продължение.
После обаче всичко свършило.
Една сутрин тя се качила в един автобус и заминала.