УВОД
Физическото познание за Вселената е обект на систематизиране от астрономията и космологията. Съдържанието на това познание е синтезирано в редица астрофизически теории, модели, хипотези, в които описанията и обясненията значително надвишават достъпните експериментални данни от астрономическите наблюдения. Научните изследвания на експерименталните факти са съпроводени с възникването или отхвърлянето на многобройни интерпретации. При тяхното многообразие много често се стига до твърдения, изложени в конкуриращи се и даже конфронтиращи си теории и модели.
В средата на миналия век се оформиха две конкуриращи се схващания за описание и обяснение на процесите във Вселената и за самата Вселена. Първото схващане е за „Взривяваща се и разширяваща се Вселена", а второто — за „Стационарна Вселена”. В противоборството между тях засега превес има първото схващане, получило наименованието „Стандартен космологичен модел на Вселената". Според този модел, изглежда, се предопределят насоките за изследване на процесите във Вселената и на самата Вселената. Но образно би могло да се каже, че всяко схващане има и своята „Ахилесова пета” Не прави изключение и схващането за „Взривяваща се и разширяваща се Вселена”. Неговите привърженици и опоненти установяват сериозни затруднения, например, като предлаганите от „Стандартния модел” екстраполации за „Началото” и за „Бъдещето” на Вселената.
Предмет на настоящото изложение са странностите, които съпътстват едни или други интерпретации, изхождащи от „Стандартния модел”, и които биха поставили под въпрос тяхната категоричност за описание и обяснение на процесите във Вселената и на Вселената.