Барселона. Колекция от А до Я

Анотация

Историята на „града с безброй архитектури” не е особено популярна.
„През 206 година Барселона се превърнала в римската колония Фавенциа Юлиа Аугуста Пиа Барцино, но била засенчена от римската столица Тарагона и от Емпуриес - активен гръцки център на морската търговия”, напомня през ХІХ в. Ричард Форд, пионер в създаването на туристически справочници.
Барцино - наречен с това славно име от римляните, явили се на Иберийския полуостров късно - през 218 г. пр. Хр., бил само етап от
трасето на Виа Аугуста, която свързвала Валенсия с Пиренеите. Няколко века по-късно старият придатък на Рим щял да наложи законите си над региона: неговият „Либре де Консолат де мар” (1279 г.), първи кодекс по морско право, регулирал векове наред обмена между пристанищата на Средиземноморието.
През 711 г. маврите стигнали до полуострова и се настанили за повече
от седем века, но в Барселона пребиваването им траяло едва 80 години.
Франкските крале си възвърнали града след похода на Карл Велики в
Испания. Назначили си верен управител. Когато нормандският нашественик заплашил Франкското кралство, Гифре ел Пилос – Гифре Косматия – тогава управител на Барселона, се притичал на помощ на своя сюзерен Шарл Плешиви. Според легендата храбростта изумила императора и за да се отблагодари на ранения си съюзник, той потопил два пръста в раната му и изрисувал благодарствен знак върху златния си
щит. Четирите кървавочервени линии послужили за герб на смелия ез-
дач и за знаме на цяла една нация. Гифре ел Пилос не се задоволил само
с изграждането на Каталония, династията му била гарант за стабилността на Барселона за шест века.
През 1716 г. „Декрето де Нуева Планта” положил в Барселона нови, предимно кастилски основи. Войските на Филип V оградили града с нова
стена, Сютадела и шахматно разделен квартал - Барселонета.
За да разчупи провинциалната си обвивка, Барселона открила в Аме-
рика спасителната си нишка. Масово внасяла памук и навлязла в индустриалната ера през 1737 г. с отварянето на първата фабрика за басма.
Богато декорираните памучни платове превърнали Барселона в Манчестер на Юга. През 1750 г. полският изглед на „пратс д’индианс” (фабрикантите разстилали платна върху ливадите) контрастирал с разко-
шните частни хотели с неокласически фасади.
Разхождащите се по Рамбла възклицавали пред богатството на Палау де ла Вирейна - резиденция на вдовицата на американски вицекрал.
През 1992 г. правителството използва Олимпийските игри, за да започне рекламна кампания в чуждестранната преса. Там Каталония
се явява като европейска страна, независима от останала Испания. Думата била изречена и всяла смут както у чужденеца, така и у барсело-
неца: „Какво е Каталония? Област, нация или националност, за каквато я признава негласно испанската конституция от 1978 г.?”
Всеки от читателите ще намери своя отговор.