Книгата ПРАСЛАВЯНСКИТЕ ПЛЕМЕНА съдържа първата част от изследване, предлагащо друг поглед върху проблемите за произхода на славяните и съдбата на тракийския етнос. Според тезата на автора римската експанзия в балкано-дунавските земи е предизвикала изселване на част от тракийското население на север. Преселниците намерили нови обиталища в земите между Северните Карпати и Балтийско море, междуречието Днестър - Днепър и долината на Тиса. Така се създали три праславянски племенни групировки - ВАНТИ (ВЕНЕДИ), АНТИ и ГАНТИ. През VI в. западната групировка получила ново название СКЛАВИНИ, което се наложило като общ етноним за трите клона. Така в изследването показано, че славяните са потомци на тракийските изселници от балкано-дунавските земи. Отхвърлена е общоприетата днес теза за прикарпатска прародина на славяните. Авторът използва названието праславяни за периода до края на V в. и него са означени траките по двата бряга на Дунав. Проследява се формирането на праславянските (тракийски) племена преселението при римското завладяване.